Автор Тема: ДДФЛ трудови правоотношения и Д6  (Прочетена 1895 пъти)

Барми

  • Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно
Съгласно ЗДДФЛ данъкът се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който заплатите са платени.
Някой внася ли данъка след осигуровките и начислява ли СУПата лихви върху ДДФЛ по Д6, в която се декларира датата на изплащане на заплатите, а не датата, до която е дължим данъка, при условие, че данъкът е внесен все пак в срок?


OpaSna TikVa

  • Мои са!
Re: ДДФЛ трудови правоотношения и Д6
« Отговор #1 -: 02 Февруари 2012, 10:56 »
НОВИЯТ ФОРМАТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ № 6 – НАЧИН ЗА „ГЛОБАЛИЗАЦИЯ” НА ОСИГУРИТЕЛНО-ДАНЪЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ

За пояснение на изведената в заглавието теза е необходимо да се припомнят някои основни моменти в действащата нормативна уредба по осигурителните и данъчните задължения от 01.01.2007 г. и да се опишат връзките между тях.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителните вноски стават дължими на датата на изплащане на възнаграждения (чл. 7, ал. 1 и 2), а в случай, че не са изплатени, – до края на месеца на тяхното начисляване (чл. 7, ал. 3). Изключение се прави само за възнаграждения за работа без трудово правоотношение (по граждански договори). За тези плащания осигурителни вноски се дължат до 10-то число на месеца, следващ месеца, в който е осъществено плащането (чл. 7, ал. 6). Разпоредбата на ал. 9 на същия член в практическото й прилагане може да се поясни така: в обслужващата осигурителя банка се подават едновременно с платежните искания за теглене на суми за трудови възнаграждения и платежните нареждания за превеждане на осигурителните задължения по сметките на Националната агенция за приходите (НАП).
Съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) авансовият данък върху доходите по трудови договори (чл. 42, ал. 4), договори за управление или контрол и граждански договори (чл. 43, ал. 3) се удържа при окончателно изплащане на възнаграждението. Така удържаният авансов данък се дължи до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е удържан.
В случай на изплатен аванс, без да е изплатена заплатата за същия месец, авансов данък по чл. 42, ал. 5 ЗДДФЛ се дължи до края на следващия месец.

От 1 януари 2007 г. се промени форматът на декларация обр. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ” (приложение към Наредба № Н-8 – за подаването на данни от работодателите за осигурените лица). Тъй като от неотдавна данните от нея вече се използват по същество – за определяне на задълженията за вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ, полезно е да се отбележат особеностите на новия формат:
•   отсъства отделно поле за посочване на месеца, за  който се подава декларацията; той се определя от месеца на датите на плащането /начисляването, попълнени в полето на т. 18;
•   в нея не се вписва общата рекапитулация за осигурителните и данъчни задължения за месеца, а се отразяват в отделни колони със съответен код отделните видове плащания (аванс, заплата, възнаграждение за работа без трудово правоотношение) или начисляването (без да е извършено плащане) на заплата, водещи до задължение за внасяне на осигурителни вноски, вноски за фонд „ГВРС” и подоходен данък. Във всяка колона се посочва и датата на осъществяване на отделното плащане (начисляване);
(От тези данни, според цитираните по-горе нормативни актове, може да се определи датата, към която са станали дължими удържаният данък и осигурителните вноски.)
•   има специално поле – т. 9, в което се попълва месецът, за който се отнася плащането/начисляването. Това не е месецът, за който се подава декларацията, а посоченият месец в декларации обр. № 1 с данните за осигурените лица.
(Много съществен елемент, с който се цели обвързване на данните от декларация обр. № 6 с подадените данни за същия месец с декларации обр. № 1 както в частта на осигурителните вноски, така и на удържания данък.)

Така структурирана, информацията от декларация обр. № 6 дава възможност за създаване на интегрирана база, чрез която да се сравняват данните от различните бази – за декларация обр. № 6, за декларации обр. № 1 и за преводите на суми от работодателите (осигурителите) по различните кодове за вид плащания. Досега се използваше единствено сравняването между сумарните задължения по данните от декларации обр. № 1 за определен период и по данните от осъществените от осигурителя банкови преводи през същия период – на това основание, например, се издаваха удостоверенията за отсъствие на задължения на фирмата за осигурителни вноски, вноски за фонд „ГВРС” и данък, удържан от наетите по трудово (служебно) правоотношение лица.
Особено внимание трябва да се обърне на следното. Всяка колона от декларация обр. № 6 има 3 идентификатора – това са посочените в т. 8 код за вид плащане, в т. 9 месец и година, за които се отнася плащането (т.е. вноските и данъка върху него), в т. 18 дата, месец и година на изплащане/начисляване на възнагражденията. Те еднозначно обвързват посочените в полетата 10 – 17 вноски и данък с данните от другите информационни бази. Затова при необходимост от промяна на данни за задълженията за вноски и/или данък, включително когато през следващия месец трябва да се посочи авансов данък по чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ върху изплатен аванс (без последващо изплащане на възнаграждението за месеца), тези идентификатори остават непроменени. Единствена възможност за промяна на идентификатор, за която трябва да се използва код корекция К, е при допусната грешка при подаването на някой от тях с предходна декларация обр. № 6.

Декларация обр. № 6, както и всички останали декларации, подавани от задължените лица, представлява основание за извършване на действия по принудително събиране на посочените задължения. Това произтича от съответните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Затова е много съществено попълването на данните в нея да се извършва съобразно с посочените по-горе особености на новата форма на декларацията и с възможностите за осъществяване на сравнение на данните от нея с данните от другите информационни бази.

Както беше споменато по-горе, подаваните с декларация обр. № 6 данни вече се използват от органите по приходите на НАП по реда на чл. 107, ал. 1 за установяване размера на дължимия данък по чл. 42 ЗДДФЛ и/или осигурителните вноски. Но при това установяване и особено при съпоставянето на постъпилите по сметките на НАП суми с декларираните, се наблюдава драстично нарушаване на законите.
Съгласно чл. 105 ДОПК „Задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон.” Същата норма за сроковете е преповторена и в чл. 107, ал. 1 ДОПК. В началото на статията бяха изрично посочени сроковете, определени в съответните закони, и би следвало те да се прилагат и от органите по приходите. Обаче органите по приходите съпоставят посочената в декларация обр. № 6 дата на плащане не с датата на нареждане на превода на осигурителните вноски чрез обслужващата задълженото лице банка (тази дата също следва да се съдържа в банковата информация за превода, съгласно Наредба № 3 на БНБ от 29.09.2005 г.), а с датата на постъпване на сумата по сметката на компетентната териториална дирекция на НАП. Оттук следва и начисляване на лихва просрочие върху преведената сума, тъй като изпълнението на задължението по чл. 7, ал. 2 КСО и процедурата по ал. 9 обикновено водят до постъпване на сумата по сметката на ТД на НАП на следващия ден. Единствено при ползване на сетълмента в реално време RINGS (с ограниченията за крайния час на подаване на платежните документи и в пъти по-високата такса) биха могли да се изпълнят противозаконните изисквания на НАП.
Поради неясния и подлежащ на тълкуване запис в ЗДДФЛ (до 10-то число на месеца) би могло да се приеме, че до тази дата включително сумата от данъка върху доходите от трудовите възнаграждения следва да постъпи в съответната сметка. Учудващото е, че при внесен при изплащане на заплатите данък също се начислява лихва просрочие, защото е постъпил в сметката на НАП с един ден закъснение спрямо посочената в декларация обр. № 6 дата на изплащане на възнагражденията. А данъкът е внесен в месеца на удържането му от лицата, без да се използва отсрочената дата на внасяне по ЗДДФЛ.

Органите по приходите на НАП неправомерно прилагат съдържащата се единствено в Закона за данък върху добавената стойност (чл. 89, ал. 2) разпоредба, че „данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка”, като я разпростират върху всички декларирани задължения.
Действията на Националната агенция за приходите заставят всеки от осигурителите да участва „с малки суми, но редовно” в натрупването на неправомерни приходи в бюджета (но да отбележим, че 25 % от тези средства ще останат на разположение на Агенцията – включително за материално стимулиране на работещите в нея и МФ). Малкият размер на лихвите не стимулира обжалването по съответния ред – може да се загуби повече, отколкото да се възстанови. И очевидно беззаконието ще продължава.

                     Иван Карабашев

Барми

  • Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно
Re: ДДФЛ трудови правоотношения и Д6
« Отговор #2 -: 02 Февруари 2012, 11:05 »
Мерси :(

Цитат
Действията на Националната агенция за приходите заставят всеки от осигурителите да участва „с малки суми, но редовно” в натрупването на неправомерни приходи в бюджета (но да отбележим, че 25 % от тези средства ще останат на разположение на Агенцията – включително за материално стимулиране на работещите в нея и МФ). Малкият размер на лихвите не стимулира обжалването по съответния ред – може да се загуби повече, отколкото да се възстанови. И очевидно беззаконието ще продължава.

5 години по-късно дали продължава беззаконието? Ако разбера, ще ви кажа.
Но определено ще ви кажа, че съм предприела мерки.
Ще си поискам "чисто листче", без да ми е изтрябвало и ще видим какво ще стане.