Автор Тема: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС  (Прочетена 14125 пъти)

KREMENA

  • Когато е достатъчно тъмно, можем да видим звездите
Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« -: 15 Ноември 2010, 10:51 »
Здравейте!
Искам да започна тази тема, защото явно има голямо противоречие в този член. Аз също не мога да го разбера добре и ще съм благодарна, ако всеки който знае или намери практика по въпроса, да я сподели.

Като начало, малко тълкуване от Административен съд Хасково (по повод друг въпрос):

[Наличието на ВОП не следва да се обвързва с фактическото пристигане на стоката на територията на страната, а единствено с прехвърляне на собственост върху стока от доставчик - данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.62 ал.2 от ЗДДС, регламентираща мястото на изпълнение при ВОП, което се определя независимо от това дали стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната, като е достатъчно лицето, придобиващо стоките, да е регистрирано по този закон и да е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Безспорно по отношение на ответника по касация тези условия са налице, доколкото не е спорно, че същият е регистриран за целите на ДДС в РБългария и е осъществило придобиването под идентификационен номер , издаден в страната.]


Ели

  • Global Moderator
  • *****
  • *Mислите... стават...неща * (´• ̮•)
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #1 -: 15 Ноември 2010, 11:45 »
до някъде мога да се съглася с това ! И сигурно конкретния случай е такъв, че наистина има ВОП

и все пак - генерален извод от това решение не трябва да се прави
Условието да има ВОП, трябва да е свързано освен с номера по ДДС и с напускането на стоката от другата държава членка . Иначе ще се наруши целият принцип на  данъка.

Големият проблем на закона  е в чл.13 ал.1, за който изписах доста страници в другия форум, та няма да ги повтарям, от което идва цялата заблуда, че ВОП има само ако стоката пристига тук.

Според мен, ВОП има винаги когато стоката напуска държавата членка на продавача и придобиването е под БГ номер. Няма значение дали стоката идва тук или заминава в друга държава членка или трета страна /с една уговорка тук/.
Ако обаче стоката не напуска държавата на продавача, не може изобщо да се говори за ВОП, въпреки, че придобиването е под БГ номер.  Тук вече е проблем на страните - какви документи изготвят и подписват.

Има един особен момент при износа от друга държава членка и предполагам, че там  са най-големите обърквания.
Важно е КОЙ оформя износа от другата държава членка. Ако износа се оформя от БГ фирма - тя определено има ВОП тук. Ако обаче доставчикът от ЕС оформи износа, въпреки, че фактурата ще е издадена към БГ номер, той ще декларира износ, ще доказва нулева ставка за износ и не би трябвало да подава  ВИЕС за ВОД. Респективно тук не трябва да се търси облагане за ВОП.

Не съм на вълна презастраховане заради НАП, но  не  отричам правенето му. Един погрешно деклариран ВОП би довел до проверки по ВИЕС и разправии с НАП тук и при доставчика ни от ЕС, но пък би спестил на БГ фирмата разходи за обжалване на актове и съдебни дела. Остава и доставчика да не се сърди на проверките ;-)


с две думи - закона ни е смахнат



OpaSna TikVa

  • Мои са!
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #2 -: 15 Ноември 2010, 12:58 »
Големият проблем на закона  е в чл.13 ал.1, за който изписах доста страници в другия форум, та няма да ги повтарям, от което идва цялата заблуда, че ВОП има само ако стоката пристига тук.

И на другото място, и тук не съм съгласна, че е кой знаеш какъв проблем. Дори въобще не е, когато разбереш, че "която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка" се отнася само до "фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2". Т.е. може да не си придобил правото на собственост (както е при лизинговите и консигнационните договори например), но да си получил стоката. И декларираш ВОП.

Ели

  • Global Moderator
  • *****
  • *Mислите... стават...неща * (´• ̮•)
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #3 -: 15 Ноември 2010, 13:02 »
и пак опираме до запетайките ;-) но те пак не решават проблема, защото не всяко придобиване е ВОП

OpaSna TikVa

  • Мои са!
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #4 -: 15 Ноември 2010, 13:06 »
и пак опираме до запетайките ;-) но те пак не решават проблема, защото не всяко придобиване е ВОП

Дай пример де и ще го мислим

Аха - имаш предвид ако си купя нещо под български ВАТ номер, а не го изнеса от Германия примерно?

Ели

  • Global Moderator
  • *****
  • *Mислите... стават...неща * (´• ̮•)
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #5 -: 15 Ноември 2010, 13:13 »
аха ;)

KREMENA

  • Когато е достатъчно тъмно, можем да видим звездите
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #6 -: 15 Ноември 2010, 13:21 »
Пример: купуваш нещо от Германия с БГ номер, но го изпращаш за Русия, без това нещо да идва в България, т.е. от Германия за Русия. Доставчика германец си мисли, че прави ВОД, ти пък си мислиш, че не правиш ВОП (има такива указания в сайта на НАП въпроси и отговори), както и не правиш износ, защото износа е свързан с място от територията на страната до територията на трета страна. И ето го объркването: прилага ли се чл.62, ал.2 и дали декларираш ВОП или не. Според Ели и мен - се декларира, според НАП - не е ясно.

OpaSna TikVa

  • Мои са!
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #7 -: 15 Ноември 2010, 13:25 »

с две думи - закона ни е смахнат


Нави ме;)

KREMENA

  • Когато е достатъчно тъмно, можем да видим звездите
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #8 -: 15 Ноември 2010, 13:27 »
Ето НАП:

1035/24.06.2010
Чл.62 ЗДДС

                                                                                           
Относно: Режим на вътреобщностно придобиване придобиване на стоки.


   Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в деловодството на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр…. с вх. № г., изразявам  принципно становище, съобразено с действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
В запитването сте посочили, че ЕООД „Т” е с основен предмет на дейност международна търговия със стоки. Описали сте също, че дружеството Ви купува стоки от регистрирано за целите на ДДС лице в Латвия, които продава на установено в Украйна дружество. Стоките се транспортират директно от Латвия до Украйна.
Предвид разпоредбата на чл.62, ал.2 от ЗДДС, в този случай сте приели, че е налице вътреобщностно придобиване, начислили сте ДДС с протокол по чл.117 от закона и сте отразили издадения протокол в колона ВОП на дневника за покупки.
В писмото си твърдите, че за целите на регистрацията Ви като интрастат оператор по Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки /ЗСВОТС/, инспекторите по приходите към Дирекция „Интрастат” следят оборотите на ВОП, посочени в дневниците за покупки на регистрираните по ЗДДС лица, приемат, че обемът на вътреобщностните придобивания на стоки трябва да съответства на обема на пристиганията по смисъла на чл.8 от ЗСВОТС, предвид което за неподаване на Интрастат декларация Ви е съставен и връчен АУАН.
С оглед изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Налице ли е вътреобщностно придобиване на стоки и имат ли основание служителите от Дирекция „Интрастат” да считат, че дружеството Ви е интрастат оператор на база данните от  дневника за покупки? 
   
   Според чл.20 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност „вътреобщностно придобиване на стоки” означава придобиването на право на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратена или превозена до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето придобиващо стоките в държава членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките.
За България режимът на вътреобщностно придобиване /ВОП/ е в сила от 01.01.2007г. и замества действащия до 31.12.2006г. режим внос, в случаите при които транспортирането на стоките, предмет на доставка се осъществява между държави членки на Общността и доставката е между лица, регистрирани за целите на ДДС в две държави членки. При този режим на всяка вътреобщностна доставка, отчетена в държавата членка, където е регистриран доставчикът, следва да бъде отчетено вътреобщностно придобиване в държавата членка, в която е регистриран получателят.
   Условията за прилагане на режим ВОП, който е регламентиран с чл.13, ал.1 от ЗДДС са следните:
-доставчикът да е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие;
-предмет на вътреобщностното придобиване да е стока;
-придобиването да е възмездно;
-стоките да са транспортирани до територията на страната от територията на друга държава членка;
-придобиващия да е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.
Облагането на вътреобщностното придобиване е в зависимост от мястото на неговото изпълнение. Според чл.62, ал.1 от ЗДДС вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната респ. подлежи на облагане в страната, когато стоките пристигат или превозът им завършва на територията на страната.
Когато стоките са транспортирани от или за сметка на доставчика или клиента до територията на друга държава членка, по силата на чл.62, ал.2 от закона вътреобщностното придобиване ще бъде с място на изпълнение на територията на страната, ако лицето, което придобива стоките е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. И в този случай облагането на стоките следва да се извърши в страната. Посочената алинея не се прилага, когато към датата на която данъкът за ВОП е станал изискуем в страната, лицето разполага с доказателства, че придобиването е облажено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им/чл.62, ал.3/.
   Разпоредбите на чл.62, ал.2, 3 и 4 от ЗДДС, както и на чл.41 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС регламентират хипотеза, при която едно данъчно задължено лице е регистрирано за целите на ДДС в повече от една държава членка. В тези случаи лицето само избира под кой идентификационен номер да осъществи придобиването на стоката. Напр., когато закупената от регистрирано за целите на ДДС лице в Германия стока се транспортира от  Германия до Румъния  и придобиващият е предоставил на доставчика си български идентификационен номер, ако лицето не  докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено в Румъния, където стоките са пристигнали, придобиването ще е с място на изпълнение територията на страната, респ. ще се облага в страната.
   Предвид гореизложеното, считаме че при покупка на стоки от регистрирано за целите на ДДС лице в Латвия, които се транспортират директно от Латвия до Украйна т.е. от държава членка до трета страна и се продават на лице, установено в Украйна, не е налице вътреобщностно придобиване за дружеството Ви.

   За по-детайлно запознаване с режима на вътреобщностно придобиване Ви изпращаме Становище на Изпълнителния директор на НАП изх. № 91-00-241 от 04.06.2009г..

   Приложение: съгласно текста. 

OpaSna TikVa

  • Мои са!
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #9 -: 15 Ноември 2010, 13:38 »
Мислех да заложа на това:

Цитат
Облагането на вътреобщностното придобиване е в зависимост от мястото на неговото изпълнение.

Т.е. на мястото на изпълнение и на ВОП с място на изпълнение на територията на страната, в която придобивам правото на собственост. Но:

Цитат
Чл. 84. Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
Без да уточнява място на изпълнение. Добре, приемам, че си го плащам в страната на придобиване правото на собственост ( плащам го на доставчика)
ама:

Цитат
Чл. 117. (1) Протокол се издава задължително:

1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 84 - от регистрираното лице - получател по доставката;

какво ще пиша в този протокол, който ме задължават да издам?

Бе смотан е! И указанията им са смотани.

При това без да намесвам и

Цитат
Чл. 86. (1) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;

3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Ели

  • Global Moderator
  • *****
  • *Mислите... стават...неща * (´• ̮•)
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #10 -: 15 Ноември 2010, 14:17 »
подминаваме чл.13, който е смотан

идваме тук :

Цитат
Чл. 17. (1) Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.

(2) Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

мястото е там и в двата случая ! По ал.1 се прилага облагане по тамошната ставка, а при ал.2  и доказването на ВОД - нулевата ставка.

Но при ал.1 няма да възникне обратната изискуемост на данъка при получателя, а при втората / при някои условия / възниква обратната изискуемост. Е те тая обратна изискуемост изисква стиковане на документите на едната и другата страна.

и затова мястото не играе роля при стоките

KREMENA

  • Когато е достатъчно тъмно, можем да видим звездите
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #11 -: 15 Ноември 2010, 14:33 »
[и затова мястото не играе роля при стоките ]

Точно така! Играе чл.62

Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #12 -: 15 Ноември 2010, 14:37 »
Абе що закона ни да е смотан, след като и в другите страни е такъв, особено пък хеле в частта ВОП-ВОД - правилата са еднакви във всички членки.

Просто след Ели, само след първия й пост, няма абсолютно какво да се добави повече, иначе щях да се включа и аз.

Ако стоката не напуска територията на една страна, абсурдно е да се говори за ВОП. Такъв за да има, трябва да има движение на стоката.
 
Значи, след като Ели може да обясни толкова добре всички тънкости, то закона не е смахнат. Може да не е лесен за разбиране, но това е друга тема - като е трудно, търсят се консултанти или се пита в gost.bg и готово:)

KREMENA

  • Когато е достатъчно тъмно, можем да видим звездите
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #13 -: 15 Ноември 2010, 14:57 »
И аз го харесвам :)

OpaSna TikVa

  • Мои са!
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #14 -: 15 Ноември 2010, 15:19 »
Цитат
и затова мястото не играе роля при стоките

Не играе де, а това в указанието им какво е?

Облагането на вътреобщностното придобиване е в зависимост от мястото на неговото изпълнение.


Ели

  • Global Moderator
  • *****
  • *Mислите... стават...неща * (´• ̮•)
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #15 -: 15 Ноември 2010, 15:21 »
да прокоментираме становището на НАП все пак
аз сега го видях


в случая на Кремена  - Купуват стоката  от Латвия  и правят сами износа. Латвийците нямат и представа къде заминава стоката. Допускам, че доказват ВОД с декралация. В същото време БГ фирмата може да оформи износа още в Латвия, но може да го направи и в Унгария.
За Латвийците има ВОД и влиза във ВИЕС. Тук ако се пропусне този ВОП, системата ще светне и НАП ще имат друго становище по въпроса....


Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #16 -: 15 Ноември 2010, 15:39 »
Чакайте малко сега, да уточним някои работи.
 
Чл.17 е общия, а чл.62 е специален по отношение на ВОП.
 
Ако купуваме от страна от ЕС и стоката остава там, имаме чл.17 ал.1, МИ е там, начисляват си техния данък.

Ако стоката излиза оттам, имаме ВОП и какво гласи той, четете само подчертаното
 
Чл. 13. (1) Вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка
 
2) Независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.
 
Т.е. комбинацията от чл.13 ал.1 и чл.62 ал.2 означават, че ВОП имаме винаги когато стоката се изпраща или транспортира от друга членка и сме придобили под  български ДДС-номер.
 
Което Ели го е обяснила!
 
А МИ просто е РАЗЛИЧНО за доставчика и получателя в този режим - за изпращача-продавач имаме ВОД, МИ е на неговата територия, въз основа на аналога на чл.17 ал.2 в неговия закон, а за нас - получателя, когато е налице ВОП, МИ е тук и имаме обърнато задължение.

Ели

  • Global Moderator
  • *****
  • *Mислите... стават...неща * (´• ̮•)
Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #17 -: 15 Ноември 2010, 15:45 »
четете само подчертаното
 
Чл. 13. (1) Вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка


малко кофти е да четем така избирателно :))) ако имаше още две запетайки, сигурно бихме могли :))))

Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #18 -: 15 Ноември 2010, 15:46 »
Пример: купуваш нещо от Германия с БГ номер, но го изпращаш за Русия, без това нещо да идва в България, т.е. от Германия за Русия. Доставчика германец си мисли, че прави ВОД, ти пък си мислиш, че не правиш ВОП

Има и една тънкост ми се струва, да видим Ели дали ще се съгласи с доуточнението - за ВОП и ВОД може да се говори, ако движението е между страни-членки, а не между членка и трета страна.
 
В случая, цитиран от Кремена, Германецът е износител, той трябва да има МД за износ, защото стоката напуска Общността. Тогава ние нямаме ВОП. Така че няма как доставчикът германец да си мисли, че прави ВОД. Нали е износител!
 
Той би могъл да си мисли така, ако износителят сме ние. Но тогава, ако ние наемем агент да направи износ през немска граница, то пак нямаме ВОД-ВОП, а немецът трябва да начисли неговото ДДС, защото продажбата е на негова територия. Ние пък сме износители и имаме във фактурата за Русия износ - ставка 0.
 
Ако обаче купуваме от него, но стоката пътува например до Румъния и оттам заминава с ферибота за Русия, и износителят сме ние през румънска граница - тогава немецът има ВОД, ние имаме ВОП на територията на Румъния, и после износ.
 
Щом стоката пътува дирекно Германия - Русия и немецът е износителя, нямаме ВОП, нито износ, а имаме покупка и продажба на стока извън територията на страната - и двете сделки са извън обхвата на ДДС.

Re: Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС
« Отговор #19 -: 15 Ноември 2010, 15:47 »
малко кофти е да четем така избирателно :))) ако имаше още две запетайки, сигурно бихме могли :))))

Не е избирателно, ами много правилно Опасна Тиква каза, че неподчертаното се отнася само за доставки по чл.6 ал.2
 
А дето си почернила "до територията на страната", то отпада поради ал.2 на чл.62
 
Абе казано с думи прости - ВОП имаме винаги, когато имаме движение на стоката между страни -членки, независимо кои са членките, и когато продавачът има ДДС-номер от общността, а ние купуваме под българския си ДДС-номер.
 
Ако например купим от немска регната в Г-я фирма и стоката отиде в Австрия, ние имаме ВОП в Австрия. Под нашия ДДС-номер.