Мина ми тази мисъл. После реших да рискувам. Повечето хора имат простички нужди. Случвало се да е ме питат нещо, за което да си кажа: WTF, но като го разцъкам да се окаже някаква мега простотия.
Най-големият проблем, който срещам в ежедневието се обобщава в „изгубени при превода“. Но там с повечко опит и насочващи въпроси, се стига до пресечна точка. Можеш просто да кажеш: я ми го посочи това по екрана. Но отдалечено нещата не седят така.
Както и да е. Ако ми изцепи въпрос, по който идея си нямам и не мога да получа престава, просто ще се спра.
Лошото е, че цялата система на преподаване е сбъркана. Реален въпрос от конспекта, който ми се е падал на изпита в първи курс: избройте точките от меню File на Word. А сега де?! Без да проверявам, мога да нахвърлям — нов, отваряне, запис, запис като…, печат, свойства, изход. Но това не са всички, това са най-често ползвани и срещани. А и всяка отделна програма си има своя идея за организацията на менютата. Сиреч изпита е насочен към трижди проклетите зубрачи, а не към човек, който наистина желае да научи нещо. След първи курс спира да се учи и каквото си научил там, това е за цял живот. И после защо е пълно с икономисти, които не могат да правят елементарни неща и ползват налудничава терминология.
Последствията са толкова лоши, че после, колкото и системно да работиш по въпроса, изглежда непоправимо. Аз самият много страдам от това. Когато си самоук, не учиш структурирано, не учиш по план. И така се оказва, че ти липсват някои основни знания, над които си надградил, но надграждането остава кухо. Изпадаш често и в ситуации с години да се питаш, добре това защо го няма, как да си го осигуря — само, за да откриеш някой ден, че не си знаел, къде и какво да търсиш.
Самоукият учи точно по начина, който желая да експериментирам. Оттатък голямата вода го наричат „задвижено от проблем“. Практично е, защото ти дава умение да решаваш проблеми, но е и „сляпо“, защото ти липсва познание, как и защо се случват нещата, което много по-трудно се компенсира или наваксва, ако изобщо е възможно.
Затова казвам, че моето ниво е най-ниското. Ако успея да докарам околните до него, то ще са повече от подготвени, за да се справят с предизвикателствата. Лошото е, че над моето равнище са успели да надскочат много малко. Има много хора с много повече знания, но те си остават на това ниво на компетентност или по-ниско, сиреч никакво.