Автор Тема: Банката под специален надзор не е селската бакалия  (Прочетена 25560 пъти)

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
Ники, не разбрах кой какво да мисли, но аз лично мисля, че никакви кинти в български (действащи на територията на България) банки не са в безопасност. И няма да бъдат в безопасност следващите 50-100 години. За след това ще го мисля като му дойде времето.


OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
Напоследък из нета доста често попадам на един цитат
"Комунизмът свършва когато свършат чуждите пари" Маргарет Тачър

niki67

  • потребител
Изобщо нямах представа за тази статия на Владо Христов, току-що я прочетох и максимално й се изкефих. Ако щете вярвайте, но точно същото си мислех и аз, без изобщо да си имам представа, че и Владо Христов мислел така и даже го е и написал. Чак даже не мога да повярвам, че казва такива неща за други одитори, но е напълно прав.

Що не ми работи опцията за цитати? Принуждавам се с копи-пейст да цитирам:  "Ники, не разбрах кой какво да мисли, но аз лично мисля, че никакви кинти в български (действащи на територията на България) банки не са в безопасност. И няма да бъдат в безопасност следващите 50-100 години. За след това ще го мисля като му дойде времето."

Така излезе, да. А аз бях убеден в обратното. И какво, най-добре е значи човек да харчи всичко, каквото изкарва и дори и да тегли кредити и тях да харчи, само не и да спестява. Винаги са наказани съвестните в България.
Обаче много ме изкефи статията на Владо. Хубаво им го е казал на великите одиторски компании, които се изложиха страшно с въпросния си доклад, който нито бил одит, нито  преглед, нито какъвто и да било ангажимент по МОС, ама едни яки кинти са взели, нали? За да хвърлят в публичното пространство цифрата, която им е била най-вероятно поръчана точно колко да бъде.

Ми и Маргарет Тачър е права, разбира се.

gera_r

  • потребител
  • Животът не е фабрика за мечти.
И какво, най-добре е значи човек да харчи всичко, каквото изкарва и дори и да тегли кредити и тях да харчи, само не и да спестява.

Абсолютно точно!

тониЛ

  • потребител
  • Чушката люта, пак люта и ти си, Тонке ле, кат нея!
и маани всичко останало, но мотивът за провизиране на 100% в голям брой случаи и за значителни суми е нежеланието на кредитополучателите да декларират съгласие квесторите да се разпореждат с обезпечението на кредитите им.

Е.аси! Ако има такъв член в закона да  се изпраща подобна бележка,  то и ония умници в Парламента га са го гласували са за бой с камшика на площада!  И сега - шат! Нема проблем по тоя начин маса кредити да се отразят в графа ненадежни.

Trapper

  • потребител
Видно от частта от  текстта на Писмото за одиторски ангажимент става въпрос за Ангажимент за изразяване на сигурност съгласно    Международните стандарти за свързаните услуги - 4400 Ангажименти за извършване на предварително съгласувани процедури по отношение на финансова информация.
Международен стандарт за свързани по съдържание услуги 4400 „Ангажименти за извършване на договорени процедури относно финансова информация”  има за цел да установи стандрати и да представи насоки относно професионалните отговорности на одитора при приемането на ангажимент за извършване на договорени процедури относно финансова информация, както и за формата и съдържанието на доклада, който одитора издава във връзка с подобен ангажимент.


Процедурите, които са изпълнени са заложени в Техническото задание за проверка и са определени от Възложителя

Целта на ангажимента за извършаванена договорени процедури е одиторът да извърши процедури от одиторско естество, за които той и Възложителят, както и съответнатите трети страни, са се договорили, и въз основа на които да издаде доклад.

Одиторът извършва договорените процедури и използва получените доказателства като база за издаване на доклад за фактически констатации.

Процедурите, които са извършети не представляват одит или преглед, съгласно изискванията на Международните одиторски стандарти или Международните стандарти за ангажименти за преглед и следователно в Доклада за фактически констатации   няма как да се изразява  степен на сигурност.

Доклада за фактически констатации описва целта и договорените за ангажимента процедури достатъчно подробно, за да даде възможност на потребителя на доклада да разбере характера и обхвата на извършената работа.

Доклада е ограничен само до тези потребители, които са договорили процедурите, които да бъдат извършени, тъй като на други лица, на които не са известни причините за изършването на тези процедури, биха могли да изтълкуват погрешно резултатите от доклада.

Съгласно изискванията на Международните стандарти за свързаните услуги - 4400 Ангажименти за извършване на предварително съгласувани процедури Доклада за фактически констатации следва задължително да съдържа:
•   изявление, че извършените процедури не представляван нито одит, нито преглед, и опради това, не се изразява никаква степен на сигурност:
•   изявление, че ако одиторът е извършил допълнителни процедури, одит или преглед, биха могли да бъдат установени други въпроси, които биха докладвани;
•   изявление, в случаите когато е приложимо, че докладът се отнася само до финансовата информация, която е посочена;

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
Цитат
Процедурите, които са извършети не представляват одит или преглед, съгласно изискванията на Международните одиторски стандарти или Международните стандарти за ангажименти за преглед и следователно в Доклада за фактически констатации   няма как да се изразява  степен на сигурност.

Във връзка с това много ми е интересно 1. - кой одитор ще завери последния отчет на банката и 2. - кой упражнява натиск върху КПМГ да оттеглят последния си одиторски доклад.

Е, интересно ми е и защо видни ексертни наричат нещото "одиторски доклад" и дали някой може да ми да прати линк към модерните счетоводни стандарти, използвани от гусина квестор.

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
4.2 милиарда "дупка" - поредният манипулативен прочит на казуса КТБ
17:31 | 25.10.2014 | 12616 прочитания | Илиян Василев

Признавам, че когато прочетох прес съобщението на УС на БНБ за "одитния" доклад, който се оказа, че не е никак одитен и ангажиращ, се стреснах. Виждам, че не съм единствения, защото това е огромна и немислима за мащабите на нащето мислене сума.

Нормално и логично много колеги вдигнаха ръце от тезата за възможното спасяване чрез преструктуриране на банката и обявиха фалита като единствен и логичен завършек на нейното съществуване.

Няма съмнение, че има дупка и че има злоупотреби и изчезнала "стойност" по кредити свързани с непазарни и небизнес цели. Достатъчно е да погледнем към черните дупки - проекта Бареков, към медийните инвестиции, към вероятните версии за кредитиране без "кръчмар" на видни представители на политическия елит, съдебна система, и всякакви други немислими за нормалните банкови практики операции.

Цветан Василев е в ролята на съвременен Фауст, който е посегнал към съюз с Дявола за да реализира свръхамбициите си. Те не винаги са били добри и премерени, но той е възприемал сделктата като изгодна. Трудно е българска банка да реализира значим ръст или да се конкурира с западните си конкуренти у нас за достъп до евтин и неограничен паричен ресурс. Българските банки могат да растат в рамките на привлечената си депозитна база. Ако искаш повече - правиш съюз с Дявола.

При тази липса на инвестиции в българската икономика да правиш инвестиционно банкиране не е грях.  Знае се, че то е по-рисково, но при тази стагнация без риск не може да има възстановяване на икономиката. Повечето търговски банки тотално са се откъснали от икономиката и не инвестират, а когато го правят го правят при забранителни за бизнеса лихви. Именно поради тази причина тоталното отричане на практиката на инвестиции чрез специални дружества с инвестиционна цел и още повече чрез проектно финансиране е не само опасно, но и престъпно. Спирам до тук - темата за самодостатъчността на банковата ни система по отношение на икономическото ни развитие е гореща и се надявам да бъде продължена.

Да се върнем на шокиращата сума от 4.2 милиарда лева - не бе трудно да фиксирам в съобщението на УС на БНБ конкретните свободни интерпретации върху скрития доклад на "одиторите" и присъствието на подчертан пиар елемент. Търси се ефекта на шоковата терапия, на защеметения читател и зрител, който да снеме всички възражения срещу дейността на БНБ и предлагания от нея вариант за изход. Посочената сума е толкова голяма, че дори най-изпечените банкови мошеници ще се затруднят да я откраднат за времето в което се подозира, че това е станало. Помислих си, че има нещо гнило, особено при внушенията, че сумата е "изчезнала" по сметки и джобове и че това е цената на спасяване на банката от външен инвеститор.

Цялото поведение на УС на БНБ издава желание да блокира всякакви опити за различен от неговия прочит на състоянието на КТБ, извън постановката от преди четири месеца, че има огромна дупка от над 3.5 милиарда лева, което задължава БНБ да я обяви в несъстоятелност.

Нека се спрем на версията, че над 80% от кредитния портфейл е раздаден на свързани "кухи"- както се твърди дружества. Практиката на дружествата със специална инвестиционана цел е нормална в целия свят. Това което е ненормално, без да е протизаконно, е че те в дадения случай принадлежат на свързани със собственика и управителя на банката лица, което е не само конфликт на интереси, но поставя банката в невъзможен за управление кредитен риск между едно и също лице - акционер, управител и кредитен получател. Но това още не означа, че кредитите са невъзвращаеми.

При проектното финансиране основното обезпечение са бъдещите приходи от дейността на тези дружества. Ако нямаше проектно финансиране огромна част от бизнес проектите нямаше да могат да бъдат реализирани, особено старт ъповете, големите проекти в инфраструктура с дълъг период на възвръщаемост. Като правило кредитите с проектно финансиране са с по-висок риск от кредитите по които имаме свърхобезпечение с други активи и собственост, но са много по-значими и полезни за икономиката защото изискват от банката да сподели значителна част от предприемаческия риск. Затова и търговските банки у нас не го предпочитат, а сега БНБ чрез новата методолияга го определя като рискова практика. Къде по-лесно е да отпуснеш кредит при 120% обезпечение с ликвидни активи - тогава кредитния инспектор може да управлява кредита от дистанция без да влиза в подробностите и да разбира тежненията на предприемача.Част от неразпознатия от банката риск се прехвърля във високите рискови премии, респективно във високите лихви по заемите.

Затова от ключово значение за оценка на кредитния риск при проектно финансиране е размера на дяловия капитал и съотношението /гиъринг/ с търсения заемен капитал или кредита. Обикновено съотношенията собствен/заемен капитал при проектното финансиране варират между 30/70 или 40/60, но не са изключение и други схеми. Пак при проектното финансиране от ключово значение е дълбокото навлизане в същината на бизнеса, детайлния анализ на рисковете и на възможните неблагоприятни или небазисни сценарии. Ето защо е на първо място стои доверието в мениджърския екип и способностите му да реализира предначертаното и да реагира на непредвиденото. За тези които си мислят, че проектното финансиране е нова измишльотина ще препратя към големия български банкер Атанас Буров, който е карал кредитните инспектори от банката постоянно да бъдат близо до земеделеца или промишленика, на полето или в завода, за да следят как вървят нещата от отпуснатите средства. В този смисъл, само по себе си, това, че кредитите за раздадени при схема на проектно финансиране няма проблем, особено ако кредитния риск се управлява надлежно и ако прогнозираните приходи от кредитирания бизнес съвпадат с реалните. Поради това и в първите дни след въвеждането на специалния надзор не се наблюдава спиране на обслужването на заеми от тези дружества.

За да бъдем коректни - в случая на КТБ - има допълнителен риск от прекъсване на правната свързаност между кредитор и краен ползвател през дружествата посредник - но това не предпоставя невъзможност за търсене на връщане на кредити чрез продажба на закупените с кредити активи или контрол върху приходите.

И тук стигаме до разковничето - как така преди четири месеца тези кредити се обслужват, а сега не се обслужват и се категоризират като лоши или безнадеждни.  От няколко десетки милиона те изведнъж скочиха на много милиарди.

Отговорът сам дойде - сменяте методологията за оценка и блокирате достъпа на кредитополучателите до сметките им в КТБ.

За методологията - тя е дадена от БНБ и основните позиции не предполагат равновесен анализ на кредити раздадени за проектно финансиране, тъй като наблягат на свръхобезпеченията с реални активи, а не с бъдещи приходи. В известен смисъл тази методолия наказва отклоненията на всяка банка като КТБ от нормалните "консервативни" практики на търговски банки у нас, които не желаят да кредитират по-високо рискови операции чрез инвестиционни кредити и проектно финансиране.

Ключов момент в отпускането на кредити по схемата проектно финансиране е, че кредитополучателя се задължава да оперира само или приемуществено чрез разкрити в същата банка /КТБ/ сметки, т.е. огромната част от получателите на тези кредити държат средствата си в тази банката. Това е част от рисковото покритие, когато самата банка следи паричните потоци и може да се осведоми в достатъчен ранен стадий за настъпването на проблеми. И тук е ключът към разкриването на схемата на атакуващите КТБ - те много добре разбират, че това е слабото звено при схемите за проектно финансиране. Именно затова им е било нужно да блокират средствата на компаниите, които са получили финансиране от КТБ и то за достатъчно дълго време - поне два-три месеца. Още на 20 или 21 юни стана ясно, че чрез натиск на институции извън БНБ е внушено на другите банки и на БНБ, че не трябва да се осигурява ликвидна подкрепа на КТБ за да бъде принудена тя да развее "бяло" знаме. При кредити обезпечени с приходи от дейност и там където те не са предприятия със значителни кешови потоци - като примерно Виваком - и с по-дълъг инвестиционен хоризонт - е от ключово значение достъпа до оборотни, и инвестиционни средства в режим на развиващо се инвестиционно усилие и негативни кешови потоци.

По същия начин, по който на КТБ е отказана помощ от БНБ, и кредитираните от нея таргетирани за атака компании не получават рефинансиране от други банки, а сметките им са блокирани. Квесторите дори не издават депозитни сертификати или ако го правят, то е само на "правилните".

Колкото и умело да управлявате бизнес в подобни условия, рано или късно, идва денят Х при който просто потъвате и преставате да обслужвате кредитите си. При проектно финансиране, приходите са строго разчетени и обикновено няма значителни буфери между това което дължите на банката и свободния ресурс от приходите, които генерирарате, особено в началните години на проекта, докато стигнете до позитивни финансови потоци.

Логично и буквално за месец - два рязко се влошават финансовите показатели на посочените дружества и настъпва удобния момент за правене на моментна снимка от ангажирани "одитори" на финансовото им състояние и анализ, който да докаже тезата на БНБ. Забележете, никой не иска цялостна оценка и контекст, нито анализ на бизнеса и способността на предприятията да обслужват кредитите си, а само анализ за съответствие с предварително зададена преднамерено консервативна и най-вече различна методология. Акцентът е върху "кухите" посредници - дружествата със специална цел и "прекъснатата" връзка между кредити и краен ползвател, а кресчендото е умопомрачителната сума от 4.2 милиарда лева. "Одиторите" очаквано изпълняват мисията си и "осчетоводяват" внушението на БНБ , че такъв финансов кратер е отвъд възможностите и желанието на дори най-оптимистично настроения спасител на банката. В същност всички интерпретации са изцяло с източник БНБ - секретния доклад е изпратен в прокуратурата. Други няма достъп.

Стойността на неоперативни активи драстично пада, при това с негативна прогнозна тенденция поради неясно и несигурно бъдеще. Предприятията минават в групата нефункциониращи единици и очакванията за бъдещи приходи, върху които лежи цялата схема на проектното финансира се сриват.

Завесата пада. Всички са в ужас и фалитът е неизбежен. Още по неизбежно, според замисъла, е гласуването на закона за КТБ.

Остават заключителните акорди - наливане на държавни пари, за да се неутрализира недоволството на дребните депозанти и някои "свои", които са станали "съпътъстваща жертва" на основния удар и които е трябвало да чакат пет месеца за да стигнат до парите си. 

И разбира се - финалният акорд в схемата - активите се разпродават на стойности далеч под пазарните. Фауст е наказан за непремерените си амбиции и за флирта с Дявола. Чрез цесии на кредити се скриват кредитите на "недосегаемите" лица и фирми, които преминават в следващата банка, която изпълнява ролята на КТБ. Така получените евтини активи от правилните хора като по чудо възстановяват своята предкризисна стойност, благодарение на кредити от "правилните" банки.

Битката за КТБ е приключила с наказание на собственика и потално прехвърляне на богатството в ръцете на Кой?


Народът плаща сметката.

Горният анализ в някои части може и да не отразява точно събитията и последователността на случилото си, нито пълния обем от възможни характеристики на действия на участниците. В едно съм сигурен обаче, плашещата сума от 4.2 милиарда при по-детайлен бизнес анализ на активите и на способността им да покрият "дупки" и генерират приходи може да се окаже в пъти по-малка и в границите на много повече и разнообразни варианти за действие на българските институции.

Вместо да решава спешно закона за КТБ, Парламентът трябва незабавно да смени ръководството на УС, защото то е замесено в реализацията на горния сценарий и е дестабилизиращ фактор. Не трябва да се допуска този УС на БНБ да обяви фалита на КТБ преди институциите да имат реалната картина на рисковете и опциите по този казуса за държавата и данъкоплатеца.

*Коментарът на  експерта и бивш български посланик в Москва Илиян Василев е публикуван в
личния му блог.

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
Цитат
БНБ не е впечатлила с нищо при изпълнение на основната си функция: да работи за осигуряване на стабилността и сигурността на българската банкова система", посочват международните облигационери на КТБ.

ааааа, да си имаме уваженЙто - мене си ме впечатли с тъпотия

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
Трудно е да се провокира симпатия за алтернативен на провеждания от БНБ подход по кризата с КТБ, който предвижда като "единствена" възможност - фалита. Толкова много хора - експерти, политици, бизнесмени се вживяват в ролята на съвременни римски сенатори като Катон и повтарят без спир "Картаген /КТБ/ трябва да бъде разрушен".
В същност едва ли има много варианти и време за алтернативно действие, още повече, че отнемането на лиценза непосредствено предстои. Но си струва преди да натиснем спусъка на несъстоятелността който силно ще ограничи вариантите за действие и ще постави процеса извън контрола на правителство и Парламент, да помислим още веднъж.

Най-важното е да определим репера за национален интерес - какво би струвало на държавата един или друг вариант.

Признавам, че винаги съм застъпвал тезата, че банките трябва да бъдат оставени да фалират, защото няма причина това да се случва на предприемачите като санкция за лошо управление в нормалната икономика, а да не става в банковия сектор. Това е моето отношение и към казуса КТБ - ако самата държава не беше активния фактор в срива на банката. Фалитите са част от оздравителния процес в системата.
Надежда и подтик за тези редове виждам в реакцията на министър Порожанов, който единствен се опита да вкара малко разум в хода на заседанието в петък и да обърне внимание на депутати и експерти, че не става дума за избор между добър и лош вариант, а за принудителен избор между различни лоши варианти. Нещата се усложняват защото никой не е направил проучване за въздействие при различни варианти за фалит и оздравяване - колкото и това на този етап да изглежда като екзотика. Цифрите, споменавани в медиите, макар и достоверни, трудно могат да се приемат за чиста карта. Най-вече, защото вече сме в състояние на информационна война между враждуващите групировки. При подобни условия най-трудно се защитава обществения интерес.
Облаците се сгъстяват и от абсурдните действия на БНБ, която настоява, че единствено верни са нейните решения, а Парламентът трябва да поеме отговорността за фалита на КТБ. Това ще освободи от отговорност членовете на УС при бъдещи съдебни производства и наказателни преследвания - ако не изцяло, то поне частично.

Опасността идва и от самовлюбеността на ЦБ, която се е самопоставила на върха в царствена изолация, като чака друг да и реши проблема. Усилията на различно равнище за търсене на изход, в това число и предложението на акционерите и инвеститорите, се определят като "нагли". Но БНБ удобно си спестява оценки и коментари за
последствията от прилаганите от самата нея решения, за вероятността от завеждане на искове срещу държавата от вложители, акционери, бондхолдери и от всеки засегнат ако банката влезне в "моргата" на фалита.
Каквото и да говорим по случая отговорността на държавата за действия или бездействия на нейни институции /особено на прокуратура и БНБ/ е безспорна. Това касае както ролята при гарантиране на депозитите, така и за проваления и несъстоял се надзор и последващите груби действия на прокуратурата.
Основна линия на предполагаема защита на УС на БНБ и особено на стоящите зад атакатата бизнесмени, политици и сили е, че "одитния" доклад на трите компании - Делойт, Ърнст енд Янг и Афа - може да се използва в съда при евентуален процес.

Това е грубо подвеждане на обществеността, не само защото в писмото за ангажимент е изрично споменато, че нищо от представеното /което по стандартите не е нито одит, нито дори преглед/ не може да бъде представено в съд, не може да бъде взето като доказателствена база или основа на решение. Тоест отговорността за фалита си е изцяло и само на БНБ.

Тъй като ангажиментът на трите одиторски компании се класифицира като висок обществен интерес, той задължително е оценен от съответните компании като "свръхрисков", със силно завишен репутационен риск. Надеждата на БНБ да използва доклада, а още повече да привлечете като свидетели в съд експерти от тези дружества е на практика нулева.  Литигацията или осигуряване на експертно представителство при съдебно производство е съвършено отделна услуга.

Централната банка, в този състав на УС, престана да търси обществено балансирано решение, а се ориентира само към защита на едновариантни собствени интереси,
Ако някой все още храни илюзия, че процесът на разпад на КТБ може да се контролира и да се ограничат последствията, като в процеса се "загуби" ролята и отговорността на БНБ и прокуратурата, като се прехвърли цялата вината само и изцяло върху Цветан Василев и бившето ръководство на банката, дълбоко се лъже. Исковете, поне на този етап, няма изгледи да бъдат насочени срещу мажоритарния акционер въпреки "лошото управление" и "нестандартните" практики. Държавата ще бъде страна по основните съдебни разбирателства и делата ще се водят извън страната, извън контрола на нашите институции. Там доказателствата за намесата и отговорността на държавата със сигурност ще бъдат представени и разглеждани в контекста на текущата международна съдебна практика и прецеденти.  А те не са утешителни за държавите.
Надеждата, че междувременно "силните" ще могат да арестуват Цветан Василев и ограничат възможността му за контрадействие са в най-добрия случай наивни. Не вярвам, че той ще бъде най-активната страна при тези съдебни процеси или ще може да влияе върху поведението на другите заинтересовани страни. Фактът, че в последните дни красноречиво мълчи означава, че на практика се е примирил с неотменимостта на фалита на БНБ и вече се подготвя за продължителна битка, дори в случай, че бъде арестуван.

Преди да скочим в пропастта на фалита трябва да разполагаме с независима и достатъчно обективна и пълна оценка за въздействия на различни подходи, особено в контекста на очертаваща се лавина от плащания, щети и съдебни искове срещу държавата. Парламентът и правителството /защото БНБ очевидно няма желание/ трябва да са информирани за оптималните способи за защита на интересите на държавата и данъкоплатците при различен варианти на действие, в това число и при реализация на масата на несъстоятелността.

Може да се прецени, че рисковете са прекомерни и с огромен преливащ негативен ефект върху икономиката и публичните финанси, че битката с акционерите и бондхолдерите ще бъде рискована и губеща, поради което си струва да се търсят компромисни решения за ограничаване на щетите.

По сегашните възможни сценарии изглежда напълно възможно всички останали заинтересовани страни да намерят положителен за себе си изход от фалита, а само държавата да инкасира значителни нетни загуби. Депозитантите, дори с негарантирани влогове, ще получат цялата или част от вложенията си, но запазват и правото си на съдебен иск срещу държавата за разликата между вложено и получено. Облигационери и акционери също ще получат част от вложените си средства при несъстоятелност, но ще съхранят шансове за компенсация чрез съд срещу държавата. Атакуващите банката ще получат шанса да получат активи по ниски цени - в това число стратегически активи.
Само държавата при сегашните тенденции ще остане като тотален нетен губещ.
Това не е единствен вариант, защото може да се смени подхода и поведението от конфронтационно и пасивно да стане кооперативно и проактивно. Ничие его не може и не трябва да стои по-високо от обществения интерес.

Държавата може да национализира банката /без да се изключва вариант за съвместно действие с акционери и други инвеститори/ с цел сама да придобие интересните активи и получи материално възмездие на своите вложени или гарантирани средства.
За българската държава е ключово важно да не остане сама в плащането на сметката на чужда битка на заинтересовани групи и причинен от тях фалит за да получат подценените активи на безценица. Ако няма шанс да се избегне намеса на бюджета, то най-добре е срещу парите на данъкоплатците да се получи контрол върху активи, кредитирани от КТБ.
Не е никак сигурно, че реализацията на масата на несъстоятелността ще доведе до значителни приходи при форсирана продажба, защото икономиката ни е в криза, няма значителен чуждестранен инвеститорски интереси, а и политическия риск на инвестициите в страната - ярко демонстриран от кризата КТБ -  на практика е неуправляем. При прогнозирано през следващата година свито инвестиционно търсене и масовото предлагане на проблемни активи /в това число и в резултат на фалитите на енергийни дружества, както и поради съзнателно ограничена конкуренция от олигархични кръгове е най-добре вместо катастрофирали приходи държавата да получи контрол чрез собствеността на ключови активи, финансирани с кредити на КТБ. Да не говорим, че това е по-добре и за финансовата и позиция. Както казах, подобно развитие не изключва и съвместна собственост със сегашни акционери, ако цената на това е да се предотвратят скъпи съдебни спорове и най-вече да се ангажират тези инвеститори със съдбата на активите или банката.
Идеята за привличане на международна разследваща фирма е добра, но тя няма отношение спрямо краткосрочните решения. Очаквано прокуратурата реагира против, защото неминуемо част от разследването ще опре и до нейните двери.

Днес най-остро е необходима независима, назначена и упълномощена от Парламента Обществена Комисия за разследване на причините и причинителите на катастрофата в КТБ, което ще позволи да бъде неутрализирано влиянието на дестабилизиращите банковата ни система фактори.

Могат да се наемат и независими външни консултанти, които буквално за две седмици да направят анализ на ситуацията и представят варианти за действия с макрооценки за въздействие върху бюджета. .


Един от най-значимите пропуски на БНБ е, че тя на практика обърна срещу себе си - т.е. срещу държавата - всички останали участници в процеса - вложители, акционери, кредитори и облигационери.
Държавата няма нужда от съдебни разбирателства, които ще се протакат с години, като ще влияят негативно върху политическия риск, публичните финанси и инвестиционната репутация на страната. Затова е нужно още сега да се смени конфронтационния модел на отношение с всички заинтересовани страни и вместо да бъдат третирани като враг да бъдат потърсени мостове към акционери, инвеститори, облигационери, вложители. Това не изключва търсенето на наказателна отговорност.

Както вече имах възможността да кажа - абсурдно е БНБ или политици да определят като "нагли" инвестиционни предложения или реакции от засегнати страни, без да са си мръднали пръстта да сменят тона и да намерят брод и компромисен вариант. При тези обстоятелства е цяло чудо изобщо, че някой отправя оферта.
Първо, всеки нормален инвеститор ще изиска доклада на "одиторите" от който изскочи "шоковата" дупка от 4.3 милиарда лева, преди да бъде в състояние да направи обвързваща и предметна оферта. БНБ и одиторите изглежда съзнават, че взривоопасния секретен доклад, ако попадне в ръцете на акионери и инвеститори, ще стане мощно оръжие в условията на съдебен процес. Наивно е да се смята, обаче, че той може да остане таен за дълго време.

Второ, ако нещо не ни устройва в предложението сме длъжни да го върнем с бележки, контраварианти или изменения като съхраним диалога и гъвкавостта. Лесни решения няма, няма и монопол върху добрата воля и мъдростта. Винаги трябва са съизмерваме какво даваме и какво получаваме, какви са рисковете и гаранциите за едно или друго събитие.

Време е за кардинално нов подход и за решения от типа "взаимна печалба" защото конфронтацията и съдебните процеси ще ни доведат до загуби от мащаби, които България трудно може да понесе, още по-малко ограничи до една банка и до един акционер.

В този си състав БНБ не може да реализира подобна стратегия - на ход е правителството и Парламента за да смени УС на централната ни банка - ако не изцяло, то поне на неговия председател и ключови членове.

Главното е да предотвратим "грабежа на века"  - активите на апетитни предприятия да бъдат придобити от стари и нови олигарси.

Ние избираме нашите политически представители и ръководители не защото всеки един от тях по отделно е най-мъдър, най-знаещ или най-можещ, а заради очакванията ни те да вземат индивидуални и колективни решения, да правят преценки, понякога в условията недостигащата или противоречива информация, да вземат и реализират трудни решения от които могат да загубят в личен или професионален план.

С други думи да ни водят и представляват в трудни времена.

Време е за лидерство и за поставяне на националния интерес над егото и бизнес интереса на отделните бизнесмени, банкери или политици.

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
Квесторите на КТБ са вкарали вчера след 16.30 ч. незаверен отчет на банката в БНБ. Скандалното в случая е, че на базата на този отчет на Управителния съвет на БНБ ще бъде предложено да бъде отнет лиценза на Корпоративна търговска банка, поради отрицателния капитал на банката.

Според два независими източника обаче деветмесечния отчет на КТБ за 2014 г., в който квесторите в банката са отразили обезценки на кредитния портфейл за 4.2 млрд. лв., не е заверен от одитор. А такива са нормативните изисквания. Причината е, че нито една от трите компании, които БНБ представяше упорито като новите одитори на КТТ – „Делойт Одит“, „АФА“ и „Ърнст и Янг България“ не са пожелали да разпишат доклада.


п.п. Не вярвах, че ше устискат

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
БНБ отчете голям отлив на чужди инвестиции

Е ТО КОЙ ЛИ ПЪК ПОВЕРЯВА ОВЦЕТЕ НА ВЪЛКА?

Ивет Миткова
България става все по-непривлекателна за чуждите инвеститори, показват новите данни на БНБ. От тях става ясно, че от началото на годината до 30 септември в страната ни са влезли само 1.105 милиарда евро. Това е с 4.8% по-малко дори в сравнение със същия период на 2013 г., която бе отчетена като рекордно слаба. Тогава до края на септември у нас бяха постъпили 1.160 млрд. евро.

Най-голям дял от задграничните вложения тази година попадат в графата "друг капитал" - това са основно заеми за български фирми от техните компании майки в други страни. Около 722 млн. евро, или над 65% от всички инвестиции у нас за първите девет месеца, са дошли по този начин - като фирмено финансиране. Заемите, които български компании са взели от чуждестранните си собственици, са с 400 млн. евро повече, отколкото преди година.

В същото време има огромен спад на същинските инвестиции - в дялове и акции на предприятия. За януари-септември привлеченият от чужбина дялов капитал е едва 259.4 млн. евро. Това е с над половин милиард евро по-малко от сумата, отчетена за същия период на миналата година - 765.7 млн. евро. При реинвестираната печалба обаче има увеличение - тя е 124.4 млн. евро при 73.3 млн. евро за същия период на 2013 г.

Огромен спад отбелязват инвестициите за последния изследван месец. На практика през септември изтеклите от страната капитали са повече от привлечените и нетният резултат е минус 202.1 млн. евро. Основна причина за минуса е силното намаление на "друг капитал" през септември - с 230.8 млн. евро. Явно български фирми усилено са връщали заеми на своите компании собственици.

По държави най-големите нетни преки инвестиции в страната за януари-септември 2014 г. са от Австрия - 284.2 млн. евро. Следват Холандия с 282 млн. евро и Русия със 160.2 млн. евро. Русия обаче излиза като №1 по реални инвестиции - в дялов капитал и реинвестирана печалба - 145.5 млн. евро. Според статистиката към края на юли Русия е имала само 38 млн. евро участия в наши предприятия, а през август е отбелязан скок на 141 млн. евро. Рязката промяна съвпада с вдигането на капитала на "Южен поток България" със 191 млн. лв., което се случи именно през август. Най-голям отлив на валута има в посока към Люксембург - 19.6 млн. евро.

Най-много инвестиции от чужбина е привлякъл секторът "Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги" - 354 млн. евро. Следващите са "Транспорт, складиране и съобщения" - 246.3 млн. евро, и "Финансово посредничество" - 159.5 млн. евро.

Статистиката на БНБ потвърждава песимистичните коментари на бизнеса у нас. Деловите среди предупредиха, че инвестициите спадат и може да продължат да се свиват заради политическата нестабилност, отказа от реформи и залитането по популистки ходове.

Междувременно дойде и друга тревожна новина - за стокообмена на България. За първите 9 месеца на 2014 г. търговското салдо на страната е достигнало минус 2.138 млрд. евро при дефицит от 1.699 млрд. евро за същия период на 2013 г. Това означава, че превесът на вноса над износа става все по-голям. За януари-септември 2014 г. експортът е 16.274 млрд. евро, като намалява с 345 млн. евро на годишна база. Вносът е 18.412.1 млрд. евро, като нараства с 94.2 млн. евро спрямо същия период на 2013 г.

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
Тежък конфликт на интереси и злоупотреба с власт – квесторите и БНБ мълчат
Анелия Димитрова

Скандалите със закъсалата КТБ продължават да извират като зловещи чудовища от мрака на българското задкулисие. Faktor.bg получи копия от скандални документи, (виж прикачените файлове) които недвусмислено показват, че Силвия Пенева, управляващ съдружник в одиторската фирма „Делойт", която е извършвала и оценяването на състоянието на КТБ след поставянето на банката под специален надзор на 20 юни 2014 г , е била сред големите вложители в същата банка.

Този факт е не само тежък конфликт на интереси от страна на Пенева и „Делойт”, но и реално опорочава одита на финансовата институция и заключенията, направени за обезценката на банката.

Скандалните документи

показват, че Силвия Пенева е имала 2 562 941 лева и 15 стотинки на депозит в КТБ. В деня, в който банката е поставена под специален надзор - 20 юни и най-вероятно, разполагайки с вътрешна информация специалната клиентка Силвия Пенева прави опит да прехвърли парите си в друг трезор и да запази милионите. Нарежда превод на цялата сума. По това време обаче КТБ вече не е ликвидна, не разполага с необходимите средства и затова преводът е отказан. На 30 юни наредената сумата е върната обратно по сметката й в КТБ.

Дни след това Пенева влиза като одитор в поставената под особен надзор банка и нито тя, нито управляваното от нея дружество „Делойт” - България съобщават за наличието на сериозен конфликт на интереси, който може да опорочи и постави под съмнение заключението при оценката на банката.

По скандалната тема мълчат квесторите, които няма как да не са знаели, че един от одиторите има суми в трезора, който ще проверява.

Мълчи и БНБ,

която всъщност е важна страна в кризата.

Реално БНБ е избрала и назначила квесторите на КТБ, те от своя страна пък са наели дружеството на Пенева да извърши одита. Така се създава усещането за един порочен кръг и скрита конспирация и обвързаности за изпълнение на определена задача.

На 19 октомври Силвия Пенева подписва специалния доклад за състоянието на банката на Цветан Василев, който се представя като одит и именно въз основа на него се взима решението от БНБ за обявяването на КТБ във фалит.

На следващия ден – 20 октомври с молба с вх. № 9530 Пенева цесира депозита си в КТБ. Но в случая съвсем не става дума за познатите схеми, при които вложителят губи между 20 до 40% от сумите си, но все пак защитава много от спестяванията над гарантираните 100 хил. евро. Управляващият съдружник в „Делойт" се оказва твърде специален клиент – тя успява да цесира всичките си 2 562 000 лева (1 330 411 евро и 43 евроцента), тоест, 100 процентово си прибира парите, а този факт е показателен дори и за най-непредубедените юристи и финансисти. Така цесионерът, който „откупува” парите на Пенева, получава печалба 0 лева, 0 стотинки, което само по себе си е твърде подозрително и навежда на мисълта за корупция и злоупотреба с влияние, защото няма принципна яснота защо дамата получава тази специална услуга.

Въпросът е КОЙ и за какво точно се „отблагодарява”

така щедро на одитора Пенева и с какво тя е по различна от хилядите граждани, фирми и стопански организации, които вече месеци наред не могат да получат и стотинка от спестяванията си, а и нямат яснота кога и как това ще се случи.

От своя страна квесторът на КТБ Станислав Лютов, който е разрешил и осчетоводил особената цесията, на заседанието на временната бюджетна комисия в НС заяви категорично, че нито една цесия не е осчетоводявана, като забравя да спомене „казуса” Силвия Пенева, както и това, че точно тя е лицето изготвяла доклада за състоянието на банката и е защитила аргументи КТБ да бъде обявена във фалит.

Станислав Лютов също не е нов в този интересен бизнес. Преди това е бил синдик на фалиралите по времето на Жан Виденов Минералбанк, ЧЗБанка и авиокомпания Балкан.

Макар и условно защитил е интересите си и гуверньорът на БНБ Иван Искров. В доклада представен от БНБ на парламента на стр. 23 в извънредното поле с малки букви Искров изрично посочва, че той като страна, назначаваща квесторите няма право да се меси и бърка в техните изводи, като прехвърля цялата отговорност за фалита на банката на така наречените констатации, дадени от трите одитни предприятия. Тази декларация на Искров обаче е само на книга. Остава съмнението дали наистина е така, след като на обществото вече е известна нагласата на цялото ръководство на БНБ от самото начало на кризата - да бъде ударена и фалирана, сякаш по поръчка КТБ. Централната банка действа по съвсем друг начин при спасяването на Първа инвестиционна.

Faktor. bg потърси за коментар Силвия Пенева. Първоначално многократно даваше отказ на позвъняванията, накрая все пак вдигна телефона си, но обясни, че не може да коментира проблема, защото е заета.

Според източници на Faktor.bg това не е единственият и изолиран случай. Само за една седмица са осчетоводени цесии на стойност над 750 милиона лева, което е в ущърб на Фонда за гарантиране на депозитите, тъй като те ще трябва да покриват и тези, изкупили цесии от КТБ.

Историята с Пенева е скандална не само заради явния

конфликт на интереси и злоупотреба с власт,

но и в морален аспект, заради отказа от нови правила в държавата, за които настояваха протестиращите повече от година. Вместо да пази обществения интерес, одиторката е защитила на 100% личния си.

Нещо повече-наличието на конкретен (и никак не малък) финансов интерес на одитора в КТБ може да бъде използван в съда, за да бъде оспорен специалния доклад за КТБ, на базата на който банката беше фалирана. Юристи и финансисти вече коментират, че сключваните днес цесии са със съмнителна правна стойност, защото утре съдът може да ги обяви за незаконни, предвид датата за обявяване на несъстоятелността на КТБ.

Остава открит обаче големият въпрос – защо равнопоставено не е защитен целият обществен интерес в случая с КТБ, а привилегировано се решават проблемите само на избрани клиенти, както и кой в крайна сметка контролира съмнителните действия на квесторите?

Намесата на държавното обвинение за проверка на публикуваните документи е наложителна, защото лично главният прокурор се ангажира с аферата КТБ и обеща на обществото справедливост.

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
Модела "КОЙ"

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
МИРОСЛАВ ИВАНОВ*

Политиците трябва наистина да ни мислят за отдавна умрели, щом имаме нов случай „Пеевски в ДАНС“.

Смяната на шефа на Фонда за гарантиране на влоговете точно преди назначаването на синдик в КТБ е равносилна на назначаването на ДПС депутата за шеф на националната сигурност.

Това назначение на кабинета Борисов е точно толкова нахално, надменно и лицемерно, колкото онова на Орешарски. То е и нещо повече. То не е само БОСТАН – нарицателното за скритата коалиция между ГЕРБ и ДПС. То нагледно показва как се затваря кръгът "Борисов – Пеевски – държавни пари – банки – пари прим".

Или, образно казано, как едни пари от държавни сменят статута си в частни, преминавайки за кратко през банковата ни система. Която, впрочем, е мнооооооого стабилна.

Дето се вика, стабилна е, колкото подпрян плет. Видяхме лятото какво се случи с четвъртата банка и как държавата напомпа третата, че да не изпусне миризлива смрад.

Тази смрад обаче вече се усеща. С невинно съобщение правителствената пресслужба обяви, че се сменя председателят на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете. Ей така, човекът - Росен Николов е решил да вземе да си тръгне.

Вие това вярвате ли го? А само преди седмица Николов обясняваше как Фондът е готов да поеме плащанията на гарантираните депозити в КТБ.

Но като се види и кариерата на новия шеф Радослав Миленков, нещата започват да се проясняват.

Няколко „случайности“

В мoмента Миленков е част от екипа на Общинска банка, тоест - близък е политически до ГЕРБ и е колега на настоящия министър на финансите Владислав Горанов.

Горанов, за когото премиерът Бойко Борисов дава мило и драго и когото ударно защитава от критики.

Защити го, когато Горанов каза, че напуска парламента, защото няма как да храни семейство с 2000 лв. заплата.

Защити го, когато Горанов „случайно“ срещна Пеевски на „оная среща“ и се заприказваха колегиално едни 40 минути. Тази среща случайно стана малко преди Министерството на финансите да обяви как са разпределени парите на държавните търговски дружества.

Данните случайно показаха, че в милата на Пеевски по това време КТБ, са концентрирани повече средства.

Борисов случайно изтърва онази реплика, че „ако извадим държавните пари от банката, тя ще фалира“. Запознати с казуса твърдят, че малко по-късно мажоритарният собственик Василев е получил „предложение, което не може да откаже“ - да приеме нови съсобственици във възлови дружества. Съсобственици в топли връзки с тогавашната власт.

После дойде една дълга пауза. Паузата на кабинета "Орешарски", в която Пеевски се напъна да подкара влака на цялата държава, като стане шеф на ДАНС.

В края на този период една банка падна, а една друга банка – Първа инвестиционна, се подпря на една купчина държавни пари.

Случайно Пеевските медии пак започнаха да харесват Борисов.

Случайно Иван Искров остави решението за КТБ в ръцете на „бащицата Борисов“.

Случайно Борисов се обиди на инвеститорското предложение за оздравяването.

Случайно ДПС бие тъпана, че иска „прозрачност“ по случая КТБ.

Случайно кредити на фирмите от обръчите на партията са цедирани или кредитирани от ПИБ.

Случайно ДПС гаубицата Йордан Цонев коментира в Народното събрание, че чувал как Росен Николов  е зависим от "един кръг в парламента" и че с назначаването на синдик готви разпределение на апетитни активи от КТБ в полза на този кръг.

Случайно ДПС официозът ПИК припява, че Росен Николов е близък до Прокопиев. Естествено, в пушилката се пуска запазената марка на Пеевските „медии“ – ама на тоя май сексуалната му ориентация не е както трябва.

А сега малко ЗАЩО Николов е сменен

Росен Николов не си тръгва по собствена воля.

На Николов е наредено да си ходи, защото:

-        Иска несъстоятелността в банката да се изтегли възможно най-рано.

-        Така всички цесии на Пеевски и бизнесмени от кръга на Бойко Борисов си заминават.

-        Иска да гарантираните депозити да се изплащат от възможно най-много банки.

-        Това директно удря интересите на банките, които са „в играта“.

-         Случайно точно сега БНБ обяви, че дъщерната на КТБ банка "Виктория" ще продължи да съществува. Разбирайте, тя е активи за продаване. Ще я продава синдикът, назначен от новия шеф във Фонда за гарантиране на влоговете.

Днес, почитаеми, кръгът се затвори. Утре ще ви се представи сметката, а вие продължавайте да се заричате #нямадаплатим.

продължавайте да се заричате #нямадаплатим

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
Как Бойко Борисов излъга и за КТБ



Премиерът се разбърза да спасява активите в банката, след като фирмите на Пеевски и Сталийски вече обраха каквото могат




Бойко Борисов обича да лъже. И това не е новина. Бойко Борисов променя позицията си ежечасно. И това не е новина. Бойко Борисов е изтъкан от икономически зависимости. И това не е новина.
Новина е обаче, че премиерът на България започна да лъже на дребно и да играе на едро с мафията.

Вчера Бойко Борисов обяви, че иска служебен синдик в КТБ, защото „банката се разграбва“. А ето и точният цитат от официалния фейсбук профил на премиера:

„Един от най-големите кредитори в КТБ е държавата. В момента, докато се бави назначаването на синдик, имуществото на банката се разграбва. Ние сме готови с предложения за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които да защитят обществения интерес и съм убеден, че всички партии ще ги подкрепят.“

От това изказване на Борисов аз лично откроявам няколко лъжи и странности:

1.    Борисов лъже, че „един от най-големите кредитори в КТБ е държавата“. Държавата никога не е била и няма да бъде кредитор в КТБ! Това няма как да стане по закон. Справка – изказванията на управителя на БНБ Иван Искров, бившия финансов министър Чобанов и на самия Бойко Борисов от миналото лято.  Държавата, г-н премиер, е кредитор на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. И е кредитор на ФГВБ, защото Вие и Вашият финансов министър решихте така. Вие и Вашият финансов министър взехте държавен заем от 1.3 млрд. евро, с които покрихте дефицита във ФГВБ. Да го обясня по-просто: Вие и Вашият министър – онзи, дето си пие кафето с Пеевски, накиснахте държавата в този дълг.  Само че, г-н премиер, ФГВБ няма ама нищо общо с държавата. Той е собственост на банките, нали така. Ами хайде сега търговските банки да си попълнят фонда. А средствата в него впрочем са на тези ниски нива, защото години наред, най-вече при Вашето предишно управление, банките по лобистки начин получаваха правото да отчисляват във ФГВБ минимално допустимите по закон суми.

2.    Борисов излъга, че за КТБ няма да има специално законодателство.
Предложената промяна в Закона за банковата несъстоятелност сега е именно специално законодателство. И е тотална промяна в политическата позиция на Бойко Борисов и ГЕРБ, ако тази предложена от премиера и финансовия мистър Горанов поправка е предложение на ГЕРБ. Защото все повече се наблюдава тотално противоречие между Борисов/Горанов и ГЕРБ. Но пък все повече се наблюдава и вече официалното сближаване Борисов/Горанов и ДПС.

3.    Ако наистина премиерът Борисов знае, че „имуществото на банката се разграбва“, какво прави, че още не е подал сигнал до Главния прокурор и МВР да разследват кой и как го разграбва. КОЙ, г-н премиер го разграбва.

4.    Бойко Борисов веднъж вече обяви, че бившият премиер Орешарски и бившият финансов министър Чобанов са „фалирали умишлено КТБ“. Г-н премиер, какво направихте след това изказване? Дадохте ли показания в следствието? Занесохте ли доказателства в следствието?

5.    Защо Бойко Борисов се сети да прави специално банково законодателство сега? Елементарно е. Бойко Борисов играе открито в отбора на Пеевски. Пеевски вече направи цесии и прихващания на своите фирми в КТБ и в голяма степен замете следите. Финансовият корифей Данчо Ментата направи цесии и също замете следите. Партньорът на карти и футбол на Бойко Борисов – Сашо Сталийски осребри депозита си, най-големия депозит на физическо лице в КТБ, като придоби кредитирания от банката завод за стъкло „Рубин“.
 
 Намеренията на Борисов да сложи служебен синдик в КТБ минават тихичко и без много шум в медиите. Било то в пеевските или в малкото останали непеевски. Странното затишие идва на фона на прегрупиране на финансовите лешояди. Около активите на КТБ се усукват освен приятелчетата на Борисов, Пеевски, братя Велчеви, ПИБ и Прокопиев. Всеки със своите приоритети от „списъчето“. За това и надцакването за синдика ще бъде зловещо.

http://www.miroivanov.com/2015_03_01_archive.html

мммммммммммдамммммммм - а що ли си трае и моя фъфлещ приятел омбудсмана? Намазал е и той?
абе въобще може ли някой да ми обясни как точно се разграбва дупка?

Ели

  • Global Moderator
  • потребител
  • *****
  • *Mислите... стават...неща * (´• ̮•)
абе то е като държавата в криза - уж сме на дъното, пък все по-надолу отиваме ...

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
уж сме на дъното, пък все по-надолу отиваме ...

подбутвани от наводнения и свлачища

Ели

  • Global Moderator
  • потребител
  • *****
  • *Mислите... стават...неща * (´• ̮•)
Ааа, природата не ни е виновна. Ако холандците мислеха така, сега щяха да са под водата и да ги няма
Просто ни се случват всички тези неща, защото не се учим от грешките си, а ги повтаряме  и повтаряме ...

То и с банките е така ... Какво научихме и поправихме след случая КТБ ? Нищо.
Освен, че чакаме следващата банка ...
 

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
само едеотите от парламентата се оправдават в случая(ите) с "природата"
аз нямам нищо общо тях обаче и ми е ясно защо аджеба ни се случват тия случки


п.п. а какво научихме след 1996, та си ни таковат по същата схема?