Автор Тема: Банката под специален надзор не е селската бакалия  (Прочетена 29905 пъти)

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
БНБ не трябва да се изявява като регистратор на отчети, регистратор може да бъде НСИ.  БНБ трябва да проверява отчетите
Ревизоро


OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
Пациент се оплаква на психиатъра:
- Докторе, напоследък не мога да ям, не мога да спя, не мога да работя нищо, непрекъснато съм изнервен и притеснен... Безпокои ме състоянието на Българската народна банка...
Психиатърът се усмихва.
- Няма никакво основание за тревога. Разберете, няма никаква Българска народна банка, тя е само във фантазиите ви, халюцинация, бълнуване, среднощен кошмар...

Trapper

  • потребител
А какво е качеството на одиторската услуга по заверка на ГФО за няколко последователни години, предоставяна от КПМГ?  Къде е одитора - КМПГ в тази ситуация, ЗАЩО НЕ МУ СЕ ОТКРИЕ ПРОЦЕДУРА РАЗСЛЕДВАНЕ И ПО ОТНЕМАНЕ ОДИТОРСКИТЕ ПРАВА???????  Къде е Комисията за публичен надзор на дейността на регистрираните одитори? Кога последно тази "Комисия" е извършила преглед на качеството на одиторските услуги предоставени от КПМГ и каква оценка е дадена от тях за практиката им - веднъж на 3 години по Правилник на комисията - май са били в Плана на "Комисията" през 2013 г.  за одиторска практика 2012 г. ще вляза в сайта и? КОЛКО БАНКИ И ПРЕДПРИЯТИЯ С ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС ОДИТИРА КПМГ??????????  Доклада за прозрачност на КПМГ !!!!!!!

Abby

  • потребител
  • Don't drink and fly ;)
аз всъщност така и не разбрах, как точно са се променили критериите за обезценка (ако изобщо са се променили, де), че да отворят такава голяма разлика за половин година
или отчетите не са били верни, но са имали одиторска заверка въпреки това?

отделно ми писна да слушам за великата "дупка", която, ако правилно разбирам нещата, не е нищо повече от резултат от приблизителна счетоводна оценка на налични активи

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
Bubamara

Снощи в Реферндум или нещо от сорта по БНТ Емилия Миланова беше много точна по питането на Абби
Цитат
как точно са се променили критериите за обезценка

Trapper

  • потребител
Доколкото разбирам от публикациите - на които изобщо не вярвам, защото одиторския изказ неразбираем за журналисти, обезценките на кредити в КТБ са извършвани съгласно тяхната счетоводна политика. 3-те одитори, наети да изговят предполагам Доклад за фактически констатции по Международен стандарт за свързани по съдържание услуги 4400 - Ангажименти за извършване на договорени процедури, считат че политиките на обезценки на кредити се различават от тези, които са обичайни за бранша, и ако се приложат обичайните за бранша - то следва да се начисли допълнителна обезценка в размера на "дупката". Докололкото знам, начислените обезценки се обезпечават 100  процента пред БНБ. Т.е. за начислените обезценки ежемесечно КТБ би слевало и да е вносяло ебезпечителен ресурс в БНБ / не съм специалист в това/. Въпроса е как КПМГ са проверявали размера на обезценките и какво и тяхното одиторско мнение по размера им ? Как КПМГ е проверявало спазване на процедурите по отпускане на кредити и какво е тяхното мнение? Въпроса е как КПМГ е проверило обезпеченията по кредити и какво е констатирало? Какво е възнаграждението на КПМГ за одит и доколко този размер на възнаграждение го прави независим при изпълнение на ангажминта за одит на ГФО? Тук не говорим кое е попаднало в извадката при одита и кое не е включено по "случаен метод". Тук говорим за суми над прага на същественост и размер на толерантна грешка! Говорим за сделки и опестяване на свързани лица и т. н. !

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
http://www.vedomost.info/bg/schetovodstvo/odit/270-nezavisim-finansov-odit/33573/mit-ili-realnost-e-taka-narechenata-dupka-v-korporativna-targovska-banka.html

и все пак човекот е пич и ги отбира тЕя раути
макар и да очаквам да ме погне за авторските си права

Мит или реалност е така наречената „дупка” в Корпоративна търговска банка?
Написана от  Владимир Христов Регистриран одитор


 Мит или реалност е така наречената „дупка” в Корпоративна търговска банка?
На 22.10.2014 г. БНБ публикува Информация за основните балансови позиции на „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ)  към 30 септември 2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми „Ърнст ендЯнг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД. Изнесените цифри са наистина шокиращи. При кредитен портфейл към 30.09.2014г . в размер на 5 335 млн. лв. се твърди, че необходимата обезценка на база на извършения анализ и оценка следва да е в размер на 4 057 млн. лв. Личното ми мнение за твърдението, че  загубата от обезценка на предоставените от КТБ кредити е в размер на 76%, т.е. „добрите” кредити са само 24%. е един мит на следните основания:

 

Основание първо:  Приложимият счетоводен стандарт, регламентиращ обезценката на предоставените кредити е Международен счетоводен стандарт  39  финансови инструмент: признаване и оценяване (МСС 39). Този стандарт изисква признаване и отчитане на загуби от обезценки когато са налице обективни доказателства за обезценката на предоставените кредити. Необходимо е да се подчертае, че на основание параграф 59 от МСС 39 даден предоставен кредит се счита за обезценен, когато и само когато са налице обективни доказателства за обезценка, произхождащи от едно или повече събития, които са настъпили след първоначалното признаване на предоставения кредит и когато това събитие (или събития) има ефект върху очакваните бъдещи парични потоци от предоставения кредит, които могат да се оценят надеждно. В приложимия МСС 39 са изброени следните обективни доказателства за обезценката на даден предоставен кредит: • значително финансово затруднение на издателя или на длъжника; • нарушаване на договор като неизпълнение на условия или просрочие в плащането на лихвата или на главницата; • когато заемодателят по икономически или правни причини, свързани с финансовото затруднение на длъжника, прави отстъпка на длъжника, каквато заемодателят не би обсъждал при други обстоятелства; • става вероятно, че длъжникът ще бъде обявен в несъстоятелност или ще подлежи на друга финансова реорганизация; • изчезване на активен пазар за този финансов актив заради финансови затруднения; или • наблюдаеми данни, показващи измерим спад в приблизително оценените бъдещи парични потоци от група финансови активи след първоначалното признаване на тези активи, въпреки че спадът не може още да бъде свързан с отделни финансови активи в групата, включително: (i) неблагоприятни промени в платежния статут на длъжници в групата (например нараснал брой на забавени плащания или нараснал брой на длъжници по заеми с кредитни карти, които са достигнали своя кредитен лимит и плащат минимална месечна сума); или (ii) национални или местни икономически условия, които са в корелационна връзка с неизпълнение на условия по активите в групата (например увеличение в нивото на безработицата в географския район на длъжниците, спад в цените на имотите, подлежащи на ипотекиране в съответните райони, спад в цените на нефта за заеми на нефтопроизводители или неблагоприятни промени в условията на икономическия сектор, които оказват влияние върху длъжниците в групата).

 

Изключително важно е да се подчертае, че загуби, които се очакват в резултат на бъдещи събития, независимо от тяхната вероятност не се признават. Възможните или очаквани бъдещи тенденции, които могат да доведат до загуби в бъдещето не дават обективно доказателство за обезценка. Освен това събитието на загуба трябва да има надеждно оценим ефект върху настоящата стойност на приблизително оценените бъдещи парични потоци и да бъде подкрепено от текущи наблюдаеми данни. Това е така защото признаването на обезценка на базата на очаквани бъдещи сделки и събития противоречи на модела на амортизираната стойност, по която се представят във финансовите отчети предоставените кредити. Въз основа на гореизложеното и при липса на информация дали твърдените загуби от обезценка са реално настъпили или очаквани такива личното ми мнение, че посочената от БНБ сума е само един мит.

 

Основание второ: От изнесените от БНБ данни се вижда, че КТБ разполага с парични средства и парични салда при централни банки в размер на 144  млн. лв към     30.06.2014 г. и 331 млн. лв. към 30.09.2014 г., т.е. за три месеца е налице нетно увеличение със 187 млн. лв. Едно такова нетно увеличение със 187 млн. лв. (след приспадане на всички плащания за административни цели, като възнаграждения, хонорари, охрана, комунални услуги, работни заплати и др.) няма как да бъде реализирано със само 24% добри кредити. От посоченото нетно увеличени на паричните средства е видно, че „добрите” кредити са много много повече от твърдяните 24%.

 

Основание трето: За групата кредити, за които се твърди, че обезценката би следвало да бъде в размер на 3 021 млн. лв. в информацията на БНБ се твърди дословно следното:  „Това са дружества и холдингови компании, чиято основна дейност е предимно инвестиционна, в много случаи без собствен персонал и друга оперативна дейност. Много от тях са новосъздадени (т.е. създадени в рамките на до 12 месеца преди отпускането на първия кредит) или такива с цел придобиване на дялове и акции в други дружества. В повечето от кредитните досиета на кредитополучателите от тази група не са намерени подробни бизнес планове или друга информация, която да подкрепя икономическата целесъобразност за отпускане на кредитите, очакваните парични потоци на кредитополучателите и източниците за погасяване на съответните кредити. За голяма част от кредитните досиета не са налични документи, удостоверяващи дали кредитът е използван съгласно целта, описана в договора за кредит. Според счетоводните баланси на кредитополучателите от тази група в случаите, когато такива са налични, голяма част от тях отчитат значителнивземания от трети лица или инвестиции в други предприятия.  В хода на работата по анализа и оценката квесторите са изискали неколкократно подробна информация за тези активи с цел оценка на потенциала на кредитополучателите да ги реализират и съответно осигурят необходимите парични потоци за обслужване на кредитите. Въпреки многократните искания от страна на квесторите за допълнителна информация за тези активи кредитополучателите не са предостав или цялата поискана информация или не са предоставили никаква информация.  Предвид на тези значителни недостатъци на кредитите в тази група, липсата на съществена информация, необходима за оценката на кредитния риск, и невъзможността на банката да получи такава по време на анализа и оценката, одиторите правят заключение, че не е налице основание, което да потвърди, че банката упражнява или може да придобие контрол върху ползите от активите на тези дружества. Следователно преценката за тези кредити е, че те следва да бъдат напълно обезценени след вземане предвид на валидните обезпечения, където има такива.” Трудно е да се коментират подобни съждения. Ще си позволим да отбележим само следното: никъде в МСС 39 не се съдържа изискване, съгласно което липсата на бизнеспланове, друга оперативна дейност или персонал при кредитополучателите да води до обезценка на кредитите на 100%.

 

Основание четвърто:  Налице са случаи на цесии и уведомления за прихващания, получени от КТБ, които кой знае защо не са осчетоводени. Тук ще си позволим да отбележим, че един от основните счетоводни принципи, регламентиран в чл.4, ал1. т.1 е този на текущо начисляване, съгласно който приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития се начисляват към момента на тяхното възникване. В нарушение на този принцип цесиите и прихващанията не са осчетоводени, което означава, че в случай че тези цесии и прихващания бяха осчетоводени, то и загубата от обезценка би била значително по-ниска. Въпросът защо не са  тези цесии и прихващания и каква е целта на това неосчетоводяване оставям без коментар.

 

Основание пето:  Според временно отстранените директори на КТБ просрочените кредити към 30.09.2014 г. възлизат на около 680 млн. лв., а общата стойност на заложените в ползата на банката обезпечения е над 9.8 милиарда лева. Ако се доверим на информацията на временно отстранените директори при просрочия от 680 млн. лв. и обезпечения в размер на 9.8 милиарда лева да се обявяват загуби от обезценки в размер на 4 057 млн. лв. звучи най-меко казано странно, да не кажа нелепо.

 

Основание шесто: Ако одиторските компании са сигурни в предоставената от тях информация за необходимите обезценки защо в един от така наречените доклади е включен дословно следният текст „в пълната степен позволена от закона, ние не поемаме отговорност за този доклад или заключенията, които сме формирали пред което и да било друго лице, освен пред КТБ”. Какво излиза – няма нищо по-лесно от това да вземеш едни милиони, да нахвърляш едни цифри и да не носиш отговорност за това. Нежеланието на одиторските компании да поемат каквато и да било отговорност за изготвените от тях доклади ме кара да си мисля, че посочените от тях цифри са само един мит, който е твърде далече от обективната реалност.

Много още може да се пише и коментира за изнесените от БНБ цифри, но мисля да спра да тук, защото мнението ми е, че за всеки непредубеден потребител на информация цифрите са силно преувеличени и не отговарящи на обективната икономическа ситуация в КТБ.

 

Дали трите одиторски компании, нахвърляли тези цифри са професионално удовлетворени от оказаните от тях услуги, дали подписалите така наречените доклади спят спокойно и защо не желаят да поемат абсолютно никаква отговорност за извършената от тях работа са въпроси върху които може само да се гадае...

Накрая ако допуснем и приемем, че хипотетично цифрите изнесени от БНБ са верни, то възниква резонния въпрос – а къде е била БНБ през цялото това време? Излиза, че на практика България не е имала централна банка. Изнесените от БНБ цифри са едно самопризнание за тяхното престъпно нищоправене.

 

Ще завърша с един риторичен въпрос – Господин Искров, дами и господа от УС на БНБ кога ще се предадете в най-близкото полицейско управление?

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
те тоя филм искам да гледам:

Цитат
Представители от ГЕРБ попитаха Искров кога ще си подаде оставката, след като от всички партии му я искат. Гуверньорът обаче се хвана за възела на вратовръзката, раздвижи го и даде думата на колегите си да отговорят по други теми.

тониЛ

  • потребител
  • Чушката люта, пак люта и ти си, Тонке ле, кат нея!
"По своята същност услугите са консултантски. Услугите няма да представляват одит или преглед или друг ангажимент, извършен в съответствие с Международните одиторски стандарти или Международните стандарти за ангажименти за извършване на преглед. Съответно ние няма да изразим мнение или каквато и да е друга форма на сигурност по счетоводни въпроси, финансови отчети или друга финансова информация или вътрешни контроли, като част от Услугите." (Писмо за поемане на ангажимент, 13.10.2014г.).


http://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/bnb-niama-pravo-da-se-pozovava-na-oditorskite-dokladi

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
тъй де - няма да се позове на одиторските доклади, а на квесторските им осчетоводявания

тониЛ

  • потребител
  • Чушката люта, пак люта и ти си, Тонке ле, кат нея!
ми като не успяха с номера с изнесените чували и с притиснатите с вериги задържани колежки  и разни други номера......
Иначе се гордея, че колега- одитор  най-после дава публично мнение.  И то прецизно: точка по точка

Abby

  • потребител
  • Don't drink and fly ;)
добре де, тука ми изникват два тъпи въпроса:
1. като цялата работа е само "консултантска", без ангажименти, не по стандартите и т.н. кво аджеба ще се осчетоводява?!
2. колко е масрафа за упражнението със съмнителна необходимост и кой го плаща? ако е КТБ (твърде вероятно) що трябваше и с това да я нахендрят, щото другото й беше малко?

по-напред писах в темата, ама за завторя - мразя да ме взимат за боядисано врабче

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
Цитат
като цялата работа е само "консултантска", без ангажименти, не по стандартите и т.н. кво аджеба ще се осчетоводява?!

ми ше нагаждат системата към параметрите, зададени на консултаните. Доколкото знам обаче системата се "дърпа" и се получават некви смешки, които нанесени в "отчет!" - работеща и работна единица, инкорпорирана във въпросно-отговорното единство на казуса - няма да изглежда никак добре. А квесторите трябва да предоставят на вниманието на идиотите от бънъбъ-то точно това - междинен отчет към 31,10,2014, за да могат идиотите да "спазят закона".

Цитат
колко е масрафа за упражнението със съмнителна необходимост и кой го плаща? ако е КТБ (твърде вероятно) що трябваше и с това да я нахендрят, щото другото й беше малко?

неколко милона и да - КТБ плаща

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
и маани всичко останало, но мотивът за провизиране на 100% в голям брой случаи и за значителни суми е нежеланието на кредитополучателите да декларират съгласие квесторите да се разпореждат с обезпечението на кредитите им.

bonou2

  • потребител
  • I Still Haven't Found What I'm Looking For
да декларират съгласие квесторите да се разпореждат с обезпечението на кредитите им.

ако не е тайна - по кой закон е това
и кой ще е луд ад се съгласи

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
Цитат
по кой закон е това

ми не знам за закон
знам за декларация по образец на квестУритУ

п.п. едва ли му е тук мястото, ама да си порева - не ми се получава отговор с цитат


Abby

  • потребител
  • Don't drink and fly ;)
Цитат
Отваря се много работа и за прокуратурата.

да се отваря, да се отваря, колко да се отваря - нали от нея всъщност се почна?

прокуратурата влезе в КТБ (и тогава, както и до сега, така и не стана ясно защо) като прилежно разтръби факта чрез всички медии така че и глухите да чуят, стадото тръгна панически да тегли кинти, което естествено принуди КТБ по закон да поиска надзор и се почна театрото

в тоя ред на "спомени", изключително ме дразнят последните реклами на ПИБ

niki67

  • потребител
уф, и на мен са ми притеснителни, пък кинтите са ми точно там...ти какво мислиш?

niki67

  • потребител
добре де, тука ми изникват два тъпи въпроса:
1. като цялата работа е само "консултантска", без ангажименти, не по стандартите и т.н. кво аджеба ще се осчетоводява?!
2. колко е масрафа за упражнението със съмнителна необходимост и кой го плаща? ако е КТБ (твърде вероятно) що трябваше и с това да я нахендрят, щото другото й беше малко?

по-напред писах в темата, ама за завторя - мразя да ме взимат за боядисано врабче

Освен това тези одитори съм сигурен, че са изпълнявали поръчки. 4,2 млрд обезценка! И какво търсят АФА там, като те не са от голямата четворка, нито от голямата десеторка, ами са си българска фирма на две стари моми, бивши асистентки /не професорки/ в УНСС?

Разбира се, шибаните МСС/МСФО са също много виновни, тъй като с техните разтекаеми и нищо не значещи фрази дават възможност всеки да обоснове каквато обезценка си иска. Винаги съм казвал, че счетоводството не е поезия или литература, за да имаме право на творчество и трябва да има ясни и твърди правила! А не с фрази от сорта на-  най-добрата преценка на ръководство, възможно най-достоверното представяне и прочие бълвочи, които всъщност нищо не значат реално. А от такива фрази МСС гъмжат.

Както сега казват, че обезценката трябва да е 4,2 млрд, така пък със сигурност може не по-малко обосновано да се каже, че тя трябва да е 2 млрд или 1 млрд. Друг е въпросът, че явно са се вършили много безобразия в тази банка и продължават да се вършат.

Лошото е друго - този казус май разбива на пух и прах митовете за стабилността на законодателството и институциите. Аз за отчетите на фирмите от реалния сектор много отдавна знам, че нищо вярно в тях няма и че се нагласят така, както ръководството на предприятието иска, нали всички правим такива отчети, ама за банките си мислех с цялата си наивност, че са им верни отчетите поради много по-строгите регулации и изисквания, надзор и контрол. Сега се вижда, че и при тях положението е както в реалния сектор, а надзора и контрола, особено от БНБ са майка плаче.