Автор Тема: Представяне на болничен лист само от единия работодател  (Прочетена 7140 пъти)

OpaSna TikVa

  • потребител
  • Мои са!
John

СЪДЪТ СЕ ПРОИЗНЕСЕ. ДАЛИ НОИ ЩЕ ГО ЧУЕ?

   Вече близо две години и половина паричните обезщетения за временна неработоспособност и бременност и раждане се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт директно на правоимащите лица. Също толкова време продължителността на отпуска за бременност и раждане е чувствително увеличена (вече трикратно от началото на 2009 г.) Не може да не е натрупан огромен опит за разнообразни казуси, свързани с реалния живот. Но не се забелязва никаква промяна в предварително изградената концепция за практическото приложение на нормативните разпоредби.
   Подтик за написването на тази статия е завършването с окончателно решение на Върховния административен съд в полза на осигуреното лице – Решение № 345 от 09.01.2009 г., VІ отд. на ВАС, на спор относно отказ за изплащане на обезщетение и продължаващата практика на териториалните поделения на НОИ да отказват обезщетения в същите или аналогични случаи. Конкретният случай е следния – работа по основен и допълнителен трудов договор и представяне на болничен лист само от единия работодател, тъй като при втория работодател за същия период е ползван платен годишен отпуск и работникът е в правото си да прецени да го прекъсва ли или не с отпуск за временна неработоспособност.
   Препъни-камъкът е как да се изплаща обезщетението за временна неработоспособност при осигуряване на повече от едно основание – напр., при работа по два трудови договора, при работа по трудов договор и самоосигуряване (самонаемане) и т.н. В чл. 16 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) е предвидено, че при осигуряване на повече от едно основание размерът на обезщетението се изчислява от сбора на осигурителните доходи – ал. 2, но се изплаща поотделно за всяко от основанията – ал. 4. Пак в наредбата е посочено – чл. 1, ал. 4, че за целта се използват всички налични данни за осигуреното лице от различните бази с данни, поддържани в НОИ, както и информацията, подавана с болничните листове и заявленията-декларации по наредбата. Информацията е достатъчна, но нещо куца с интерпретацията й.
   Откъде произтича всичко в конкретния случай. Очевидно от погрешно тълкуване на един от основните принципи на осигуряването, че тези обезщетения заместват дохода от труд, експлицитно посочен в чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – „Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност ....”. Въвежда се като догма, че не може за един и същ период по едното основание да има заместване на възнаграждението с обезщетение, а по другото да се получава възнаграждение (независимо, че е за платен отпуск). Няма да има заместване и по първото! Нарушен е режимът, определен от здравните органи (чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО) – лицето хем лежи в болницата, хем получава възнаграждение (за платения отпуск) от втория си работодател.
   Логично е отначало да се откаже изплащане на обезщетение. В декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице” по Наредба № Н-8 не може да се различи, дали посочените дни с възнаграждение са отработени или са били дни в платен отпуск. Но след обжалване на отказа пред ръководителя на ТП на НОИ той е можел да бъде отменен след проверка на обстоятелствата. След решението на областния административен съд, отменящо решението на ръководителя на ТП на НОИ за потвърждаване на разпореждането за отказ, след аргументите на съда защо това  разпореждане е незаконосъобразно, е можело нещо да се преосмисли. Но догмата е догма. Понастоящем тя продължава да се прилага дори и след отричането й като незаконосъобразна с решение на ВАС.
   От гледна точка на информация, за да не се стига изобщо до отказ за изплащане на обезщетение по едното основание, след като по другото се ползва платен отпуск, решението е елементарно. Работодателят, плащащ възнаграждението за платения отпуск, също трябва да подаде  в ТП на НОИ болничния лист, издаден за него (виж чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността), като в записваната на бланката му информация да не посочва дни, през които лицето е следвало да се работи, но да допълни и с основанието за това – платен отпуск. Така ще се прецизира информацията от декларация обр. 1.
   Да разгледаме и от друга страна разминаването между нормативната уредба и тълкуването й от страна на НОИ. Случаите, когато едното основание е трудово правоотношение, а другото – самонаемане на лицето в някое от качествата, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, член на неперсонифицирано дружество. Нарочно е избрана само тази част от лицата, задължени да се самоосигуряват при упражняване на трудова дейност, защото при мнозинството от тях трудовата дейност се свежда до управлението на бизнеса им. Има съществена разлика между полагането на труд по трудово правоотношение – необходимостта от присъствие на определеното работно място в определеното работно време, и горепосочената трудова дейност на самонаетото лице, което е свободно да определи къде и кога ще я извърши.
   По съвършено различен начин е уреден нормативно въпросът по отношение на периодите във временна неработоспособност за самоосигуряващите се лица, които са осигурени само за пенсия и които са осигурени и за пенсия, и за общо заболяване и майчинство. Съгласно чл. 3, ал. 2 и 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, осигурените само за пенсия са задължени да внасят осигурителните вноски за ДОО, докато осигурените и за общо заболяване и майчинство – не, дори когато нямат право на парично обезщетение поради недостатъчна продължителност на осигуряването за съответния риск. Излиза, че едните биха могли и да се занимават с управлението на бизнеса си, и да получават обезщетение от осигуряването си по трудов договор, но другите – не. Нещо повече, в практиката на НОИ се приема, че и осигуряването върху възнаграждение за работа без трудово правоотношение (при което имаме осигуряване пак само за пенсия), не е пречка за получаване на обезщетение, заместващо другото трудово възнаграждение. Единственият критерий, по който се прави разграничението, е наличието или отсъствието на осигуряване за риска общо заболяване и майчинство.
   Посоченото по-горе не е с цел да се защити възможността за нарушаване на режима, предписан от медицинските органи в болничен лист. Напротив, когато за временната неработоспособност поради болест или бременност и раждане е издаден болничен лист, би следвало да се счита за противопоказана всякаква трудова дейност. Включително като самонаето лице, включително за работа с възложител без трудово правоотношение. Съществува забрана за допускане до работа на лице с издаден болничен лист (виж чл. 18, ал. 1 от НМЕР). И е редно във всички случаи, когато има данни за отработени дни в декларация обр. 1 по едно основание за осигуряване паралелно с данни за дни във временна неработоспособност по болнични листове да се извърши проучване от контролните органи на НОИ за евентуалното нарушаване на режима и вече въз основа на него да се откаже обезщетение на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО.
Само че има един особен и доста продължителен (9 месеца) период, през който отпуск по трудовото и обезщетение по осигурителното законодателства се ползва без изрично медицинско предписание, а само срещу заявление от майката – периодът след изтичане на 135-те дни по болничните листове за бременност и раждане. През този период работещата по трудово правоотношение майка може да ползва отпуска за бременност и раждане, но ако пожелае да го прекрати, това няма да се счита за нарушаване на медицинско предписание. Защото от  друга страна Кодексът на труда предвижда – виж чл. 166, създаване на възможност за полагане на грижа за детето чрез ежедневно ползване на 2 часа отпуск за кърмене, заплащан от работодателя. Но, естествено, обезщетението за бременност и раждане за осигуряването по трудово правоотношение ще бъде спряно, съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО.
Да обърнем внимание и на факта, че тази продължителна част от отпуска за бременност и раждане е изключително сходна с отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Основната разлика е единствено в начина на определяне на размера на обезщетението, изплащано от държавното обществено осигуряване. Да припомним, че още през 2004 г. беше изрично посочено, че по време на позване на отпуск по чл. 164 от КТ майката може да работи по втори трудов договор – писма № 04-02-715/30.09.2004 г. на МТСП и № 91-01-272/23.11.2004 г. на НОИ. В писмото на НОИ е уточнен и въпросът с обезщетението: „В случаите, когато майката ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 от КТ и, без да прекъсне неговото ползване, започне работа при друг работодател или възложител, обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КСО следва да се изплаща в пълен размер до прекратяването или изтичането на отпуска за отглеждане на детето чрез работодателя, който го е разрешил.” Т.е. трудовата заетост с конкретно работно място и време (дори 8 часа дневно) по второ основание за осигуряване не е пречка за получаване на обезщетението по първото. Естествено, това се отнася и за случаите на самонаемане (виж писмо № 91-01-75/28.03.2003 г. на НОИ) или изпълнение на договор за управление.
   Но осигурителните органи считат за нарушение, ако майката продължи да ползва отпускът и обезщетението за бременност и раждане след 135-ия ден на болничните листове, възникващи от трудовото й правоотношение, и честно заяви, че няма да ползва обезщетение по самоосигуряването си, защото иска да се погрижи за бизнеса си. Ще упражнява трудова дейност като самонаета в удобно и съчетано с грижата за детето време и място и ще си внася дължимите осигурителни вноски. И съгласно възприетата догма се спира и обезщетението, което трябва да се плаща отделно за другото основание – трудовото правоотношение. Това, трябва да напомним, се отнася само за случая, когато самоосигуряването включва и риска общо заболяване и майчинство. Не прилича ли на наказателна акция спрямо избралите (по свое желание) да се осигуряват по този начин? Защото, ако самоосигуряването не включва този риск, без проблем се възприемат осигурителните вноски и посочването в декларация обр. 1 на отработените през месеца дни, без това да се влияе по никакъв начин на изплащане на обезщетението за осигуряването по трудово правоотношение.
   Посочената разлика между работата при трудово правоотношение и при самонаемане съществува в същата степен и за договорите за управление. При тях също няма задължително работно време и работно място, има задължителен резултат. И е крайно наложително да бъде преосмислен и приведен в съответствие с нормативната уредба подходът към изплащане на обезщетенията при осигуряването по повече от едно основание. Защото бизнесът се развива (а сега му се налага и да оцелява) при добро управление, а не оставен на самотек. Дали 410 дни – повече от една стопанска година, е достатъчно да бъде оставен на грижите на Светия Дух? Или ще бъде позволено на майката да управлява, без да играе на котка и мишка с осигурителните органи, след изтичане на времето по болничните листове?

Иван Карабашев

HashFlare